— Сега остава да кажеш, че цялата организация на заразата е дело на този нещастник.
— Не.
— Защо тогава го споменаваш?
— Рисман е човекът от вашия екип, който е поддържал връзка с Корееца. Възлагал му е договори за доставка на медицински консумативи и е прибирал подкупи.
Кметът сбърчи внушителните си вежди и изведнъж заприлича на Леонид Брежнев.
— Твърдиш, че Рисман е поръчал чувалите за трупове?
— Питър Гилмор е бил в другия край на аферата с медицинските консумативи — отвърнах аз и опрях показалец в снимката. — А чувалите са били негова странична сделка с Ли, просто да направят малко бързи пари. — Извадих купчина листове и ги побутнах към него. — Това са разпечатките от компютъра на Гилмор. Разследването на Алварес потвърждава, че Рисман не е бил замесен, поне в началото.
— Значи не е знаел за чувалите, така ли?
— Не и преди да ги намерим в мазето на Ли. После, разбира се, е навързал нещата.
— И е разбрал, че Гилмор е свързан със заразата — добави Уилсън.
— Това е моментът, в който е решил да изпрати анонимния донос на Даниълсън, обвинявайки вас.
Уилсън затвори очи и засмука през носа си почти всичкия въздух в помещението.
— Значи ме е накиснал здравата, а?
Понечих да го попитам как се чувства, но после се въздържах.
— В компютъра на Гилмор има един файл със заглавие „Общински съвет“ — рекох и оставих една флашка на масата. Косматата лапа на кмета бързо я прибра. — Има и снимки…
На масата се появи тънка папка, която съдържаше няколко фотографии на кмета, направени в апартамента му в „Колониал“. На една от тях „негово превъзходителство“ беше облечен в защитен костюм, на друга беше смъкнал маската си и ухилено отпиваше от кутийка диетична кола, на трета Рене го гримираше. В дъното се виждаха камерата и камината, откъдето беше отправял обръщенията си към гражданите на Чикаго по време на кризата.
— След като доносът до Даниълсън не минава, Рисман се среща с Гилмор и сключва сделка с него. Обещава му да мълчи за чувалите, ако онзи му помогне да ви свалят след приключването на кризата. Снимките са именно за това.
Уилсън прелисти папката.
— Вярвал е, че ще ме свали с помощта на тези снимки?
— Това не е всичко. Срещу мълчанието си Рисман е настоял Гилмор да изработи писмени документи, които ви свързват с чувалите. Което не би трябвало да е трудно, защото Гилмор е разполагал с цялата документация, а Корееца вече е бил мъртъв. Подхвърля я в скута на Дол, и толкова.
— И гадната невестулка ми сяда на стола, а? Къде е документацията за чувалите?
— На флашката. Разпечатките са в папката.
Уилсън вдигна една от снимките пред очите си, разгледа я за момент, после попита:
— Има ли още?
— Не знам. Това е всичко, с което разполагам. Но има и още нещо. Гилмор е планирал да ликвидира Рисман, а после да ви изнудва със снимките. Има го в списъка с предстоящите му задачи.
— Но Гилмор вече го няма, нали?
— Няма го.
Пауза.
— А според теб Рисман не знае кой е поръчал заразяването?
— Положително. Но аз знам.
— Какво мислиш да правиш?
— Ще се погрижа за всичко.
— И за това тук? — попита кметът и разпери дебелите си пръсти върху снимките.
— Мога да си затворя очите за Рисман, но мога и да го предам на федералните.
— Сториш ли го, с мен е свършено.
— Няма доказателства, че вие сте били в течение на плановете на Рисман.
— Наистина не съм бил. Но от политическа гледна точка…
— Ще бъдете тотално прецакан, господин кмете — кимнах аз.
Уилсън отпи глътка кафе, помълча за момент, после попита:
— Какво искаш?
— Чадър в случай, че нещата се объркат.
— Какъв по-точно?
— Искам приятелите ми да бъдат защитени. Родригес, Рита Алварес и Рейчъл Суенсън. Най-вече Рейчъл.
— От кого?
— Ако случайно се проваля.
— А ако откажа?
— Е, тогава ще чакаме да видим какво ще се случи — свих рамене аз.
Уилсън прибра флашката в джоба си и каза:
— Добре, разбрахме се.
Станах да си вървя, но кметът вдигна ръка.
— Ще ми кажеш ли какво си намислил да правиш днес?
— А вие ще ми кажете ли какво сте намислили да правите с Рисман?