Аз щракнах капачето на джиесема и усилих радиото. Песента ми хареса, въпреки че я чувах за пръв път. Напуснах Кълъмбъс Драйв и поех по Петдесет и трета.
На паркинга пред „Лаборатории Си Ди Ей“ имаше три коли. Фоайето беше безлюдно. Влязох в асансьора и натиснах копчето за третия етаж. Те работеха заедно в една от лабораториите. Минаваше осем, когато се присъединих към тях.
— Майкъл?
Моли Карълтън не знаеше как да прикрие нервната си усмивка.
— Май си стигнала до заключението, че Гилмор ми е видял сметката, а? — попитах. — Или че сме се избили взаимно, а някоя добра самарянка е дошла да почисти след нас? А може би че съм изчезнал, след като си свърших работата?
— Как стигнахте тук? — попита един мъж, чиято физиономия ми беше позната от корицата на последния „Нюзуик“. Редакторите на списанието величаеха Джон Стодард като „водещия биобоец на Америка“.
— Казвам се Майкъл Кели.
— Знам кой сте. Но в момента нарушавате правилата за достъп до частна лаборатория.
— Я върви на майната си, Джон.
Стодард се изправи и насочи пръст към Моли.
— Повикай охраната!
Жената ми хвърли последен умолителен поглед и посегна към телефона на стената. Аз го избих от ръката й. Стодард ме изненада с опит да ме нападне. Повалих го лесно с един десен прав. Моли хукна към вратата. Оставих я да стигне прага, преди да й покажа пистолета си.
— Заключена е, Моли — рекох. — А за охраната вече съм се погрижил. Седни да си поговорим, пък кой знае — може и да се измъкнеш жива…
Тя седна. Същото направи и Стодард.
— Питър Гилмор беше твърде алчен — рекох. — И това беше първата ви грешка. Дори не бяхте чували, че той е замесен в незаконни доставки на медицински консумативи. Решил да направи малко лесни пари в момента, в който научил за плановете ви по отношение на Уест Сайд. Поръчал десет хиляди чувала за трупове, които възнамерявал да пласира на черния пазар. Именно това беше следата, по която поех.
— Нима твърдиш, че лабораторията има нещо общо с патогенната зараза?
Гласът на Стодард прозвуча глухо през напоената с кръв носна кърпичка, която притискаше към разбитите си устни.
— Твърдя, че тази лаборатория е главен организатор на трагичните събития в Уест Сайд.
— Това е безумие! — изфъфли Стодард и прокара език по подутата си устна. — Защото би означавало риск от глобална пандемия.
— Ти си главният организатор, Джон — втренчено го погледнах аз. — Онзи, който разполага с така наречения „генетичен ключ“. — Очите му се извъртяха в орбитите си. Очевидно бях докоснал оголен нерв. — От Елън Бразил научих, че всяка лаборатория притежава свой уникален подпис. Включително и вашата. Тя е влязла в базата данни, идентифицирала е генетичния ключ и веднага е разбрала откъде произхожда патогенът убиец. А после се е уплашила и е избягала.
— Майкъл — обади се Моли. — Ако наистина си убил Гилмор, значи такива са били обстоятелствата. Ние бихме могли да ти помогнем.
— Вирусът е бил мутант на „Тих тътен“ — не й обърнах внимание аз. — Вие сте го проектирали така, че да действа между три и пет дни, а после да се самоунищожи. Заразата непрекъснато е била под контрол, но с това са били наясно единствено хората в тази лаборатория.
После се обърнах към Моли и добавих:
— Вие би трябвало да убиете Гилмор преди мен. Това е втората ви грешка.
Извадих пакет цигари и го плъзнах на масата.
— Аз не пуша, Майкъл.
— В тази сграда пушенето е абсолютно забранено — добави Стодард.
— Помниш ли угарката, която ти дадох? — попитах я аз. — Онази, от която свали ДНК-то на Гилмор?
— Какво за нея? — озадачено ме изгледа тя.
— Извадих я от този пакет и лично я изпуших. Гилмор изобщо не се е докосвал до нея.
Моли пребледня. Гласът на Стодард прозвуча като дрънченето на покривна ламарина, разклатена от вятъра.
— Мисля, че това беше достатъчно, мистър Кели.
— Не сте правили никакви тестове — продължих, без да му обръщам внимание аз. — Просто сте видели шанс да ме подхлъзнете и сте решили да се възползвате от него. Подхвърляте ми името на Гилмор, представяйки го като приятел на Даниъл сън, давате ми и адрес. В същото време Гилмор е в течение и вече е готов да ме ликвидира. Но пропуснахте ей това…
Подхвърлих на масата предпазната риза, която ми даде Елън. Стодард я взе.