— Тия нещастни тълкуватели на календара от нашето министерство на обредите трябва да бъдат уволнени, Ди! Всички до един! Нищо не разбират от работата си! Вижте ги тези тъпаци — предвиждат, че днешният ден е особено благоприятен, а от обед всичко е тръгнало наопаки.
Той се отпусна в стола и гневно изду пълните си бузи. Съдията Ди седна в креслото пред бюрото и си наля чаша горещ чай. Изпи я на един дъх, веднага си наля втора, разположи се удобно и въздъхна с облекчение, заслушан в оплакванията на своя колега.
— Първо това ужасно убийство на кандидата Сун, и то след обилен обяд, което се отрази твърде зле на храносмилането ми. След това съдържателката на, „Сапфиреният будоар“ ме зарадва с вестта, че най-добрата танцьорка е болна. Така че тази вечер ще трябва да се задоволим с две второстепенни, а звездата на програмата се нарича Малък Феникс и изобщо не ми харесва. Дребно хитровато личице, тяло като топлийка, ако мога така да се изразя. Бихте ли ми подали чайника? — Луо наля първо на съдията, който бе успял да изпразни и втората чаша, отпи деликатно и продължи: — И като капак на всичко изненадата, която ви бях приготвил, пропадна. Академикът и дворцовият поет ще бъдат ужасно разочаровани. Освен това на масата ще бъдем петима: вие, Цао, Чан, брат Лу и аз. Нечетно число гости на масата носи нещастие. А в календара пише, че денят бил благоприятен! Уф!… И така, какво ново около нашето убийство? — попита раздразнено той, като постави шумно чашата на масичката. — Началникът на стражата преди малко ми съобщи, че хората му не са открили и помен от разбойник, който да пръска пари. Всъщност в това няма нищо изненадващо.
Съдията изпи третата си чаша чай.
— От думите на прислужничките, които са го обслужвали, излиза, че кандидатът вече бил идвал в Цинхуа. По всяка вероятност има приятелка тук.
— По дяволите! — възкликна Луо. — Във всеки случай не е от „Сапфиреният будоар“. Описах го на момичетата: не са го виждали.
— Освен това — продължи съдията — подозирам, че Сун е дошъл тук с цел, която е държал да бъде опазена в пълна тайна, и че историческите му проучения са били само претекст — той извади от ръкава си бележките на Сун и ги подаде на Луо. — Тези шест малки страници са всичките записки, които Сун е направил за две седмици.
Луо хвърли поглед на изписаните листове и поклати глава с разбиране.
— Сун е прекарвал следобедите в архива само за да поддържа версията си — продължи съдията. — Нощем се е заемал с истинските си дела. Прислужничката го видяла да се измъква една вечер, облечен целия в черно.
— Никаква следа ли няма къде е ходил и какво е правил през тази нощ, Ди?
— Не, прислужничката е близка с едно момче от съседната чайна, който, изглежда, е голям гуляйджия, но никога не е виждал Сун по кръчмите. Тази прислужничка вярва в приказките за лисици — добави той, като се изкашля. — Твърди, че Сун имал приятелка лисица и че точно тя го била погубила.
— О, да, вярно, че лисицата е важно действащо лице в тукашните народни вярвания. В резиденцията си имаме олтар, посветен на нея, за да ни пази. Недалеч от Южната врата също има един, доста по-голям. Мисля, че е по-добре да не намесваме магиите в тази история. И без тях си е достатъчно объркана.
— Напълно съм съгласен с вас, Луо. Нали не отхвърляте вероятността за някаква семейна разправия?
— Не, разбира се. Господин Мън се ползва с прекрасно име, но това, естествено, нищо не означава. Може да се е запознал със Сун по време на първото му пребиваване в града. Освен това, Ди, той едва ли не започва лично разследване още от първия миг, когато зърва тялото. А и изгаряше от желание да ни натрапи заключенията си. Че какво по-лесно от това да заобиколи къщата и да потропа на портата на собствената си градина! Ох, и тази история с приятелката никак не ми харесва. Набърка ли се жена, неизбежно изскачат неприятности… — отбеляза той с въздишка. — Само това е хубаво, че утре няма да има съдебно заседание заради празника. Получаваме някаква отсрочка.
Луо си наля още една чаша чай и потъна в мрачно мълчание. Съдията Ди го погледна въпросително и зачака да чуе намеренията му за по-нататъшния ход на разследването. Ако всичко това се бе случило в Пуян, съдията щеше да нареди на помощниците си Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган да се разровят за сведения около дома на търговеца на чай и неговата личност, около семейството му и наемателите. Един опитен агент може да измъкне множество полезни и интересни подробности и от зарзаватчията, и от продавачите на риба и месо. Да не говорим за онова, което може да се научи от амбулантните търговци, както и от хамалите, от носачите и хората, които се навъртат около тях. Луо продължаваше да мълчи и Ди се обърна към него: