Жената погледна разсеяно съдията и го поздрави небрежно. Щом той отвърна на поздрава й с леко кимване, тя насочи цялото си внимание към дребничкия магистрат, който се бе впуснал в подробни описания на отредените вече за нея стаи до покоите на съпругите му в задната част на резиденцията.
Жената се стори на съдията около трийсетгодишна. Реши, че е била голяма красавица. Чертите й все още бяха фини и изразителни, но под очите й имаше торбички, дълбока бразда разделяше красивите й, изящно извити вежди, а чувствената й уста беше оградена от мрежа тънки бръчици. Алените й устни подчертаваха бледността на лицето. Гарвановочерните й коси бяха вдигнати на кок, прикрепен с две дискретни игли от слонова кост. Строгата черна роба елегантно очертаваше заоблените й бедра, тънката талия и доста внушителната гръд. Когато се наведе да поеме чашата с чай, той забеляза, че отрупаните й с гривни и пръстени ръце бяха бели и изключително нервни.
— Благодаря ви хиляда пъти за всичко, което направихте за мен — изрече тя, рязко прекъсвайки излиянията на своя домакин, след което продължи с топла усмивка: — Най-вече заради доказателството, че все още имам приятели! През последните седмици бях започнала да мисля, че всички са ме изоставили… Ако правилно съм разбрала, днес ще има прием?
— Нещо такова, скромна вечеря у дома. Утре ще идем до Смарагдовата скала, за да отпразнуваме заедно Есенния празник.
— Всичко това е толкова съблазнително, магистрате. Особено след месец и половина, прекарани в разни затвори. Не мога да отрека, че се отнасяха прилично с мен, и все пак… Добре, кажете на началника на стражата да ме откара във вашата резиденция и там да ме предаде на икономката на женската част на дома. Трябва да си почина и да се преоблека преди вечерята. Жените обичат да се показват в целия си блясък при подобни случаи дори когато не са в първа младост.
— На вашите услуги, скъпа! — възкликна Луо. — Разполагайте с времето си, както намерите за добре. Ще вечеряме късно и ще празнуваме до късно. Както са го правели древните.
— А, да, и Малък Феникс е с мен — добави поетесата, когато Луо плесна с ръце, за да повика началника на стражата. — Тя би желала да огледа залата, където ще танцува тази вечер. Направили сте чудесен избор, магистрате! Повикайте момичето — нареди тя на появилия се началник на стражата.
Слабичка девойка на осемнайсетина години влезе и се поклони… Беше облечена в проста тъмносиня рокля, тънката й талия бе пристегната с широк черен пояс. Магистратът Луо я огледа критично и сбърчи вежди.
— Аха, хм, хм… — заекна той. — Добре, скъпо дете, бих се изненадал, ако нещо в залата за приеми не задоволява изискванията ви.
— Хайде, не ставайте лош, магистрате — намеси се сухо поетесата. — Тя гледа сериозно на своето изкуство и желанието й е да нагоди танца си към съответното пространство. Тази вечер ще танцува по музикалната пиеса „Феникс сред пурпурни облаци“. Това е нейното върховно постижение, а и заглавието толкова й подхожда. Ела насам, скъпа, не бъди толкова срамежлива. Никога не забравяй, че едно красиво момиче не бива да се страхува от господата, пък били те и висши сановници!
Когато танцьорката вдигна глава, съдията Ди бе поразен от странното й лице. Носът й бе дълъг, а присвитите издължени очи с рязко извити нагоре краища напомняха някаква маска. Косите й бяха силно обтегнати назад, непретенциозно прехванати в основата на тънкото й вратле, и откриваха широко гладко чело. Раменете бяха ъгловати, ръцете — дълги и слаби. От цялата й фигура се излъчваше някакъв много особен двусмислен чар, едва ли не на същество без пол. Съдията съвсем ясно разбираше разочарованието на своя колега, тъй като познаваше пристрастието на Луо към по-сочните жени.
— Недостойната личност, застанала пред вас, поднася извиненията си за своя посредствен талант — прошепна момичето с тих глас. — За мен е голяма чест тази щастлива възможност да танцувам пред толкова изискано общество.
— Добре, скъпа, достатъчно! — прекъсна я поетесата, потупвайки момичето по рамото. — Господа, ще се видим на вечерята!
Тя се поклони леко и напусна бързо стаята, следвана от стеснителната танцьорка. Магистратът Луо вдигна ръце към небето и възкликна:
— Тази жена притежава всичко: голяма красота, необикновен талант и изключителна личност. И като си помисля, че злата съдба ми отреди да се срещна с нея едва сега, при такива обстоятелства! — Луо съкрушено поклати глава и отвори едно чекмедже, откъдето извади обемисто досие. — Събрах копия от всички документи по делото й за вас, Ди. Мислех си, че вероятно ще искате да се запознаете по-подробно със случая „Бялата чапла“. Прибавил съм и кратко описание на нейната кариера. Може би ще му хвърлите един поглед преди вечерята…