Той се отдалечи с меко шляпане на сламените сандали по каменната настилка на двора. Съдията го проследи за миг с очи, после рязко се обърна и влезе, ядосан на себе си, че бе позволил да го поставят в толкова неловко положение. Прислужниците бяха издърпали завесите на балдахина над леглото в дъното на стаята. Погледът му попадна на големия чайник във ватираната кошничка на масата до големия калаен свещник и съдията изпита облекчение. Застана пред тоалетката и разтърка лицето и врата си с ароматизираната гореща кърпа, която прислугата бе приготвила. Веднага се почувства по-добре. Брат Лу си беше особняк, а такива често обичат да стряскат хората. Той примъкна масичката до плъзгащата се врата, седна с лице към градинката със скалата посред езерцето и отвори папката.
В началото имаше няколко страници биографична бележки на Луо за поетесата Юлан. Стегнатият стил разкриваше безспорния талант на Луо и съдията си каза, че това трябва да е част от бъдещото предисловие, което неговият колега бе имал намерение да включи като приложение към подготвяното издание на стиховете на Юлан. Вътре бяха предадени с известни загадки фактите около делото, без оскърбителни намеци, но и достатъчно недвусмислено. След като изчете внимателно бележките, съдията се отпусна удобно в креслото, кръстоса ръце и се замисли за бурния живот на Юлан.
Поетесата беше единствена дъщеря на скромен помощник-аптекар от столицата — самоук любител на литературата, който я научил да чете и да пише, когато била едва на пет годинки. Далеч по-безуспешно се справял с търговските дела и когато дъщеря му навършила шестнайсет години, затънал в дългове и бил принуден да я продаде в известен публичен дом. През четирите години, прекарани там, тя настойчиво се домогвала до компанията на литератори, все едно млади или стари, и благодарение на създадените връзки бързо напреднала в развлекателните изкуства, като проявявала особена склонност към поезията. На деветнайсет години, когато била на път да стане прочута куртизанка, внезапно изчезнала. Гилдията на съдържателите на публични домове пуснала по дирите и най-стръвните копои, тъй като в нея били вложени много пари, но не успели да я открият. Две години по-късно случайно била намерена в някакъв долнопробен вертеп в северната част на империята без пукнат грош и много болна. Открил я младият поет Уън Тунян. Той бил известен с язвителността си, с привлекателната си външност и с голямото си наследствено богатство. Поетът вече я познавал от столицата, където бил успял да се влюби в нея. Изплатил всичките й дългове и те станали неразделни. Канели ги на всички празненства и угощения в столицата. Уън публикувал сборник със стиховете, които си разменяли, и книгата бързо нашумяла в цялата империя. Двамата пътували много, посетили едва ли не всички забележителни места, винаги посрещани от най-известните литератори ерудити. Понякога спирали за месец-два, когато мястото им харесвало. Тази връзка продължила четири години, след което Уън изоставил Юлан заради някаква циркова акробатка. Тогава Юлан напуснала столицата и заминала за Съчуан, където оползотворила прощалната щедрост на Уън, сдобивайки се с прекрасна вила. Установила се в нея с малка свита от прислужнички и певици и скоро домът й се превърнал в интелектуален и артистичен център на отдалечената провинция. Запазвала благоразположението си за отбран кръг обожатели, все литератори и високопоставени чиновници, които я обсипвали със скъпи подаръци. Магистратът Луо не беше издържал на изкушението и по този повод бе използвал изтърканото клише: „Всяка нейна поема струваше хиляда унции злато.“ Луо освен това споменаваше, че Юлан особено се привързала към няколко приятелки, на които посветила стихове. От следващите редове ставаше ясно, че две години по-късно Юлан била принудена да напусне Съчуан заради една своя ученичка, дъщеря на префект — така че изводите се налагаха от само себе си.
След Съчуан поетесата напълно променила своя начин на живот. Закупила манастира „Бялата чапла“ — малко даоистко светилище в прелестната област на езерата, и се обявила за даоистка. Останала само с една прислужничка, не допускала никакви мъже и се посветила изцяло на религиозната поезия. Харчела парите си със същата лекота, с която ги печелела, и малката й свита, останала в Съчуан, била богато обезщетена. Купуването на манастира „Бялата чапла“ погълнало остатъка от богатството й, но при все това тя не изпаднала в нужда, тъй като първенците на областта плащали добре, за да посвещава дъщерите им в поетическото изкуство. Текстът на Луо свършваше дотук. „Моля, прегледайте приложените съдебни документи!“ — бе добавил той на следващата страница.