Съдията Ди се надигна и прелисти папката със служебни документи. Опитното му око веднага улови най-важните факти. Преди два месеца, в края на пролетта, стражниците от местния трибунал нахлули в манастира „Бялата чапла“ и започнали да копаят под едно черешово дърво в задния двор. Там открили голото тяло на прислужничката на Юлан, седемнайсетгодишна девойка.
Аутопсията установила, че момичето е починало три дни преди това, а по тялото личели страховити белези от удари с камшик. Арестували Юлан и я обвинили в предумишлено убийство. Тя категорично отричала. Обяснила, че преди три дни прислужничката поискала отпуск от една седмица, за да навести възрастните си родители. Била приготвила вечерята и потеглила. Оттогава не се била връщала. Същата вечер Юлан дълго се разхождала край езерото и когато се върнала, открила, че малката вратичка на градината е изкъртена, а след огледа на манастира установила, че два сребърни свещника липсват. Тя припомнила на магистрата, че още на другата сутрин съобщила за кражбата. Юлан изказала предположението, че прислужничката вероятно е забравила нещо, върнала се е в манастира и е изненадала крадците. Те са я изтезавали, за да признае къде господарката й крие скъпоценностите, и момичето не е издържало на мъченията.
Магистратът разпитал и други свидетели, които заявили, че поетесата често хокала жестоко прислужничката си и че дори нерядко нощем кънтели писъци. Манастирът бил съвсем уединен, но пък точно в злополучната нощ няколко души минали наблизо, без да забележат и помен от крадец или разбойник. Магистратът заключил, че показанията на Юлан са чисти лъжи, и я обвинил, че сама е разбила градинската врата и е хвърлила свещниците в някой кладенец. Позовавайки се на бурното й минало, бил готов да издаде най-строга присъда, но точно тогава разбойници нападнали един чифлик в околността и накълцали на парчета селянин и жена му. Магистратът преразгледал решението си и изпратил хора да заловят крадците, които може би щели да потвърдят показанията на Юлан. Вестта за арестуването на известната поетеса вече била обиколила страната и префектът иззел делото под собствената си юрисдикция.
Щателното проучване, проведено от префекта — страстен почитател на поетесата, — извадило на бял свят два важни аргумента в полза на Юлан. Първо, оказало се, че местният магистрат година преди това безрезултатно се опитвал да спечели благоволението на поетесата. Магистратът не отрекъл този факт, но отказал да се съгласи с извода, че това по някакъв начин му е повлияло. Бил получил анонимно известие, че под черешовото дърво в градината е заровен труп, и дългът му повелявал да провери този сигнал. Според префекта магистратът бил предрешил виновността на Юлан и затова временно го отстранил от служба. Междувременно военната полиция заловила един крадец, член на бандата, нападнала и убила чифликчията и жена му. Според разбойника главатарят бил споменал нещо за евентуална плячка в манастира „Бялата чапла“ и казал, че не било зле да понаминат там. Това като че ли потвърждавало хипотезата на Юлан и дало основание на префекта да прехвърля делото в трибунала на провинцията с препоръка обвиняемата да бъде оправдана.
Затрупан от писма на високопоставени личности в защита на поетесата, губернаторът на провинцията бил склонен да произнесе оправдателно решение, когато неочаквано се явил един младеж, носач на вода. Няколко седмици отсъствал от къщи, защото придружавал чичо си на поклонение по гробовете на роднини. Бил възлюбен на прислужничката и според него приятелката му многократно се оплаквала, че поетесата се опитвала да я прелъсти и когато момичето я отблъсквало, го биела. Съмненията на губернатора се подсилили и от факта, че момичето било девствено. Ако е била убита от разбойници, те със сигурност са щели да започнат с изнасилване. Той наредил на своите хора да претърсят провинцията, така че и мишка да не може да избяга, за да открият нападателите на чифлика, тъй като свидетелствата им се оказвали от изключително значение. Нито тях намерили, нито автора на анонимното писмо. Губернаторът предпочел да се отърве от щекотливото дело, прехвърляйки го в Столичния съд.
Съдията Ди затвори папката, изправи се и излезе на терасата. Нежният есенен ветрец обещаваше прекрасна вечер и леко раздвижваше бамбуковите стъбълца по скалата. Наистина колегата му не бе излъгал. Делото беше интересно, или по-точно, смущаващо. Той замислено поглади бакенбардите си. Магистратът Луо бе представил нещата като чисто теоретична главоблъсканица, но Ди много добре разбираме, че става дума за предизвикателство спрямо него. Личната му среща с поетесата съвсем пряко го намесваше и го изправяше пред въпроса за нейната вина или невинност.