— За моя вкус е малко прекалено амбициозна — отбеляза съдията.
— Вие мъжете никога не сте разбирали от жени — сухо отвърна поетесата. — И това навярно е много добре… за нас!
Тя погледна раздразнено към академика, който в този миг подхващаше засукана реч:
— Вярвам, че мога от името на всички ни да изкажа искрени благодарности на магистрата Луо: талантлив поет, прекрасен управник и безупречен домакин! Много сме му признателни, че ни събра тук в навечерието на Празника на луната, нас, малка група стари приятели, така хармонично допълващи се за това угощение! Юлан — насочи той блесналия си поглед към поетесата, — сега вие ще импровизирате за нас една ода по този случай! Темата е „Весела сбирка“.
Поетесата вдигна чашата си и я повъртя за миг в ръцете си. След това издекламира със звучен топъл глас:
Магистратът Луо усмихнат поклати глава, но съдията Ди забеляза някаква сянка в огромните очи на гробаря, приковани в поетесата. Тя изрецитира следващия куплет:
Настъпи напрегната тишина. Целият почервенял, дворцовият поет изгледа поетесата с гняв в очите.
— Вие говорите за временни затруднения, Юлан, които се срещат в места, сполетени от суша или наводнение — каза той с почти треперещ глас.
— Срещат се навсякъде и винаги и вие отлично го знаете! — сухо му отвърна тя.
Магистратът Луо плесна с ръце. Музикантите подеха ритмична весела мелодия и в залата влязоха две танцьорки, съвсем младички. Бяха с широки роби — едната прозрачна, от газ, другата — небесносиня. Девойчетата направиха нисък поклон пред главната маса, вдигнаха ръце над главите си и започнаха бавно въртеливо движение. Дългите ръкави плавно заплаваха около телата им. Докато едната се вдигаше на пръстите на миниатюрните си ходила, другата присвиваше коляно, и, обратно — двете си разменяха позите в забързан ритъм. Това беше известният танц „Две ластовици напролет“. Колкото и да се стараеха обаче, момичетата не съумяваха да постигнат непринудения порив на опитните танцьорки. Като че ли ги сковаваше съзнанието за собствената им голота под прозрачните дрехи. Гостите бързо престанаха да им обръщат внимание и когато слугите внесоха блюдата на пара, всички оживено си приказваха.
Съдията Ди погледна крадешком напрегнатото лице на жената до себе си, която разсеяно взимаше по някоя хапка от чиниите. От жизнеописанието й бе научил, че е живяла в голяма бедност, и сега можеше да оцени откровеността й. И все пак стиховете й бяха не само неучтиви към домакина, а и направо жестоки.
— Не мислите ли, че одата ви беше малко несправедлива? — попита той, навеждайки се към нея. — Зная, че зад привидното простодушие на магистрата Луо се крие един много съвестен чиновник, който харчи от личните си средства не само за да ни нагости толкова пищно, но и за щедри дарения, за всякакъв вид благотворителност.
— Кой му иска благотворителността! — презрително отвърна тя.
— Все едно дали му я искат, или не, тя все пак помага на мнозина — сухо отбеляза съдията, за когото тази странна жена си оставаше загадка.
Музиката замлъкна и двете млади танцьорки се поклониха под хладните ръкопляскания на гостите. Нови блюда се появиха на масата, поднесе се още вино. Луо стана и обяви с широка усмивка:
— Това, което видяхте, е скромно въведение към главното представление. След шарана със сос ще последва малка пауза, през която можем да излезем на терасата, за да погледаме фойерверките. После ще видите един древен и много рядък танц, присъщ за тази област. Ще го изпълни Малък Феникс в съпровод на две флейти и малък барабан. Заглавието е „Напев на Черната лисица“
Луо седна на мястото си, съпроводен от зачудения шепот на гостите.
— Прекрасно, Луо! — надигна глас академикът. — Най-сетне един танц, който не съм гледал!
— Много интересно! — обади се и дворцовият поет. — Аз съм родом недалеч оттук и зная, че съществуват местни вярвания, свързани с лисиците, но за този танц никога не съм чувал.
— Смятате ли, че е уместно да се показва обреден танц на едно такова… — рязко повиши тон братът гробар.
Краят на изречението му бе заглушен от живите акорди на бърза мелодия. Съдията Ди се обърна, за да продължи разговора си с поетесата, но тя му каза рязко: