Съдията Ди бе грабнал кърпата, втъкната в пояса на младата прислужничка, и внимателно бършеше ръцете на Юлан. По тях нямаше и драскотина.
— Откъде се минава за стаята на танцьорката? — попита той колегата си, оставяйки поетесата на грижите на прислужничката.
— Елате с мен! — рязко каза Луо и тръгна по тесен коридор, успореден на лявата страна на банкетната зала. Когато стигнаха до края му, той блъсна една врата и замръзна на прага с отворена уста. След като хвърли един поглед към тънещите в мрак стъпала точно срещу вратата, съдията Ди последва Луо в тясна продълговата стая, изпълнена с миризмата на пот и парфюм. Голям лампион от бяла коприна осветяваше полуголото тяло на Малък Феникс, проснато по гръб напряко на абаносова пейка. Беше облечена само с прозрачна долна риза, белите й мускулести нозе висяха над пода. Мършавите й ръце бяха широко разперени, невиждащите очи гледаха към тавана. Лявата страна на шията й представляваше зееща рана, от която кръвта бавно се оцеждаше на тръстиковата рогозка, с която бе покрита пейката. По кокалестите й рамене се виждаха кървави отпечатъци от пръсти. Застиналото, дебело гримирано лице с дълъг нос и изкривена уста, от която се показваха заострени зъби, напомни на съдията лисича муцуна. Магистратът Луо постави ръка под едната от малките й гърди.
— Станало е току-що, преди няколко минути! — промърмори той, като се надигна. — А, ето и оръжието на престъплението! — добави той, вдигайки от земята изпоцапани с кръв ножици.
Докато Луо се взираше в ножиците, съдията Ди огледа купчината женски дрехи, грижливо сгънати на един стол пред скромната тоалетна масичка. От висока закачалка в ъгъла на стаята висяха пищна роба от зелена коприна с дълги ръкави, червен пояс и два дълги прозрачни шала.
— Убили са я, когато е посягала да си облече костюма — забеляза той, обръщайки се към своя колега.
Съдията взе музикалния сборник на Сун от масата и го мушна в ръкава си. Погледът му падна на малка врата, разположена под прав ъгъл спрямо онази, през която бяха влезли.
— Накъде води тази вратичка? — попита той.
— В банкетната зала — обясни магистратът Луо. Излиза точно зад паното.
Съдията Ди завъртя дръжката, открехна лекичко вратата и чу гласа на дворцовия поет:
— …ва, Луо да има лекар в резиденцията? Защо…
Съдията Ди затвори тихо вратата.
— Вероятно вие ще направите оглед на местопрестъплението, Луо — каза той. — Не смятате ли, че е по-добре аз да се върна в залата и да се опитам да ви заместя като домакин?
— О, да, моля ви, Ди! За щастие вие обяснихте, че е станало някакво произшествие. Да поддържаме тази версия, не е необходимо да тревожим гостите. Кажете, че момичето се е порязало с ножица. Ще дойда при вас веднага щом приключа с разпитите.
Съдията кимна и излезе. Заповяда на подплашените слуги, скупчени в коридора, да си продължат работата и влезе в банкетната зала.
— Танцьорката си е забила една ножица в десния крак — оповести той, сядайки на мястото си. — Разрязала е вена и поетесата се опитала да спре кръвта, но за малко не припаднала. Затова дойде да търси помощ. С Ваше позволение ще замествам за известно време Луо.
— Човек може да е сигурен, че една жена винаги ще извърши някоя глупост в такъв момент — обади се академикът. — Радвам се, че Юлан не е ранена. Съжалявам, разбира се, за горката танцьорка. Но пък и едва ли мога да кажа, че съм особено опечален, задето няма да видя този лисичи танц. Тук сме се събрали с по-възвишена цел, отколкото да гледаме подрипванията на някаква хлапачка!
— Не е шега работа за една танцьорка да нарани крака си — отбеляза поетът. — Е, добре, сега сме само четирима и можем да минем без много церемонии. Защо да не съберем трите маси заедно? Ако Юлан се появи, ще й направим място.
— Чудесна идея! — възкликна съдията.
Той плесна с ръце и заповяда на слугите да избутат двете странични маси пред централната. Ди премести стола си, гробарят направи същото, като по този начин двамата се оказаха очи в очи с Чан и Цао на импровизирана правоъгълна трапеза. Съдията махна към слугите отново да напълнят чашите с вино. След като пиха за бързото възстановяване на танцьорката, им поднесоха печена патица, а оркестърът поде нова мелодия. Но академикът вдигна ръка и извика:
— Кажете им да приберат този поднос, Ди, и освободете музикантите. Стига сме яли и слушали музика! Вече можем да започнем сериозното пиене!