— Годината на Кучето остана паметна със заговора на Деветия принц, ваше превъзходителство! Но за неразкрито убийство не си спомням. Може би онзи старец там ще може да ни каже нещо, той е тукашен. Хей, Лю, чувал ли си за някакво неразкрито убийство, станало в годината на Кучето?
Старецът се замисли, прокарвайки пръсти през рядката си брадица.
— Не, господин Као. За нас тук това беше лоша година заради предателството на генерал Мо Дълин. Но неразкрито убийство… не, не си спомням да е имало.
— Запознат съм с делото на генерал Мо — каза съдията. — Той е участвал в заговора на Деветия принц, нали?
— Точно така, ваше превъзходителство. Всички документи са в онази голяма кутия горе, на петата полица вдясно. Свитъкът отстрани е с всички съдебни дела от нея година.
— Нека да свалим всичко на масата, господин Као.
Възрастният архивар опря стълбичката на етажерката и започна да подава досиетата едно след друго на Као, който ги подреждаше хронологически на масата. Колкото по-голяма ставаше редицата от папки, толкова по-ясно съдията осъзнаваше трудността на задачата си. При това може би съвсем не ставаше въпрос за неразкрито убийство. Нищо чудно делото да бе завършило със смъртна присъда над невинен. В такъв случай убиец на практика е бил обвинителят в процеса.
— Архивът ви е поддържан в блестящ ред, господин Као — забеляза съдията. — Няма и прашинка!
— Един път месечно сваляме всички досиета, ваше превъзходителство — поласкан се усмихна съветникът. — Кутиите се намазват с восък, документите се проветряват, като по този начин се предпазват и от насекомите.
Съдията си помисли, че в този случай щеше да е по-добре архивът да не бе толкова чист. Ако досиетата по горните полици бяха покрити с прах, може би щяха да се открият отпечатъци по онези, които Сун бе преглеждал.
— Убитият Сун е работил на тази маса, предполагам?
— Да, ваше превъзходителство. Досиетата, подредени на долната етажерка, се отнасят до селския бунт, който изучаваше той. Извънредно интелигентен младеж, интересуваше се и от административните въпроси. Често го виждах да преглежда и по-скорошни документи. Беше от най-сериозните проучватели — никога не ме е спрял просто така, да си побъбрим. Това е всичко, ваше превъзходителство.
— Благодаря ви. Не бих желал да ви задържам повече, господин Као. Ако ми потрябва някакъв документ, ще се обърна към вашия архивар.
Щом съветникът се оттегли, съдията се настани на масата и отвори първото досие. В другия край старецът отново се зае да подрежда своите книжа. Скоро съдията се оказа залян от безброй дела. Две-три от тях се оказаха много интересни, но нямаше и помен от евентуална съдебна грешка, а името Сун изникна само веднъж във връзка с дребна измама. Когато един млад чиновник му поднесе чай, съдията стреснат установи, че часът е един следобед. Служителят го уведоми освен това, че магистратът все още се намира в четвъртия двор заедно с гостите си. Изглежда, обядът щеше да бъде поднесен там.
Съдията въздъхна и посегна към кутията с документите по делото на генерал Мо, осъден за държавна измяна и екзекутиран заедно с всички съучастници. Не беше изключено някой от тях да е бил обвинен по погрешка. Въздишка на задоволство се изтръгна от устните му веднага щом отвори кутията. Папките бяха разбъркани, небрежно нахвърляни. На фона на безукорния ред в останалите кутии и в целия архив това може би означаваше, че напипва прясна следа. Може би кандидатът е проучвал тъкмо тази кутия и набързо е напъхал папките, когато е чул някой да идва. Съдията внимателно подреди папките на масата по реда на номерацията им.
Първата съдържаше в обобщен вид обвинението срещу Деветия принц. С намеци, непряко, се заявяваше, че принцът е бил доста неуравновесен по характер — болезнено мнителен, ревнив, избухлив, нерядко изпадащ в пълно обезсърчение. В пристъп на гняв убил един придворен и императорът го пратил в Цинхуа, надявайки се, че здравословният живот далеч от двора ще му повлияе благоприятно. Но станало тъкмо обратно, принцът започнал да трупа гняв заради въображаеми обиди. Обкръжен от ласкатели и угодници, които му внушавали, че е любимият избраник на народа, подтикван от властна и амбициозна съпруга, той стигнал до налудничавата идея да организира бунт и да завладее Драконовия трон. Но докато се опитвал да привлече към каузата си недоволни цивилни и военни служители, несръчно организираният заговор бил разкрит. Императорът веднага изпратил в Цинхуа цензор със специални пълномощия придружен от един полк на императорската гвардия. Гвардейците обкръжили резиденцията, цензорът извикал на разпит принца и съпругата му. Обявил, че императорът е в течение на всичко, но е готов да прости, при положение че принцът нареди на личната си стража да предаде оръжието си, а той самият незабавно се завърне в столицата. Принцът извадил меча си и убил съпругата си, после си прерязал гърлото. Гвардейците завзели резиденцията и цензорът конфискувал цялата налична документация. Това се случило на четвъртия ден от втория месец преди осемнайсет години.