Съдията се насочи право към възрастната жена и направи нисък поклон. Докато тя го изучаваше с жив поглед, Луо се наведе към нея и каза:
— Представям ви моя колега Ди от Пуян, майко.
Старата жена поклати глава и поздрави съдията с тих, но учудващо ясен глас. Той почтително попита за възрастта й и научи, че е на седемдесет и две години.
— Имам седемнайсет внуци, магистрате! — гордо заяви тя.
— Голямата челяд е благословията на добродетелния дом, госпожо! — гръмко се обади академикът.
Възрастната жена кимна с доволна усмивка. Съдията Ди поздрави Цао, поднесе почитанията си на дворцовия поет и на брат Лу и накрая попита поетесата как се чувства. Била по-добре, отвърна му тя, благодарение на грижите на първата съпруга на магистрата. На съдията все пак му се стори доста бледа, с напрегнато лице.
— Кандидатът Сун е бил син на генерал Мо Дълин и на една официална наложница по фамилия Сун — тихо прошепна той на Луо, като го дръпна настрана. — Синът е дошъл, за да докаже невинността на баща си, както впрочем е казал и на Шафран. Не е скрил името си, защото е напуснал Цинхуа на пет години, а тук е останала само една негова леля, сестра на майка му. Смелост, Луо! Като че ли поетесата наистина е убила танцьорката, но ако успеете да заявите едновременно, че осъждането на генерал Мо е било съдебна грешка, имате шанс да се измъкнете от неприятното положение.
— Велики небеса, какви прекрасни новини ми носите, Ди! На трапезата ще ми разкажете по-подробно. Ще обядваме на чист въздух, ей там!
Луо посочи с пръст преградения с решетка проход в единия край на верандата. Между колоните бяха наредени маси, отрупани със студени предястия, които се редуваха с артистично разположените пирамиди от лунни курабии.
— Трябва да тръгвам, Луо. Налага се да проведа една среща в града, после ще отида до светилището на Черната лисица. Но ще се опитам да бъда тук в четири часа за вашата поетическа сбирка.
Двамата магистрати се присъединиха към останалите гости, а възрастната дама изрази желание да се оттегли. Академикът се поклони дълбоко, след него и останалите гости. Луо и първата му съпруга поведоха възрастната жена към покоите й. Съдията обясни на академика, че е получил важно съобщение от Пуян, и помоли да бъде извинено отсъствието му от обяда.
— Работата преди удоволствието… Принизявате се, Ди!
ГЛАВА XV
Съдията Ди на гости у един железар; трима души ядат пушена патица
Най-напред съдията Ди се отби в своето крило: трябваше грижливо да се подготви за посещението. Роднините на човек, екзекутиран за държавна измяна, колкото и далечни да бяха, обикновено изпитваха страх от властите. Дори след много години можеха да изникнат нови факти и обстоятелства, които да им донесат големи неприятности. Съдията намери сред приспособленията си за писане една лента червена хартия и изписа на нея с големи йероглифи: „Сун Лян.“ Вдясно добави: „представител“, отляво — някакъв измислен адрес в Кантон. След това се преоблече в проста роба от син памучен плат, нахлупи на главата си черна шапчица и излезе от сградата на съдилището през една от страничните врати.
На ъгъла нае малка носилка и каза на носачите да го отнесат до железарския дюкян на Хуан. Те се размърмориха, че било много далече, че в онзи квартал улиците били непроходими, но съдията, без да се пазари, предварително им пусна солиден бакшиш и те на часа припнаха чевръсто.
Богатите магазини по главната улица подсетиха съдията, че Хуан не си беше платил вноската в гилдията, което значеше, че се намира в затруднение. Той накара носачите да спрат и купи за един сребърник къс от най-добрия син памучен плат, а от съседния магазин се сдоби с две пушени патици и кутия с лунни курабии. После отново се качи в носилката.
След като отминаха пазара, навлязоха в жилищен квартал, където, припомни си съдията, беше домът на Мън. Нататък започнаха разбити, тесни и зловонни улички. Парцаливи деца, които играеха сред боклуците, посрещнаха със зяпнала уста носилката: явно в тази част на града появата й беше истинско чудо. За да не привлича излишно вниманието, съдията накара носачите да спрат пред малка чайна. Нареди на единия да чака до носилката, на другия каза да тръгне с него, носейки плата и кошницата с продуктите. Скоро се убеди колко правилно е постъпил: започна истински лабиринт от криви улички и се наложи носачът на няколко пъти да пита на местния диалект откъде да минат.