— Препрочитам и поправям последните си произведения, Ди. Мислите ли, че академикът ще оцени подчертания ритъм на тази ода?
Магистратът отвори уста да прочете одата, но съдията Ди го прекъсна живо:
— Друг път, Луо! Сега искам да ви съобщя за една доста необикновена находка — заяви той, докато се настаняваше в креслото срещу колегата си. — И ще бъда кратък, понеже знам, че в четири часа трябва да сте в библиотеката, а сега е почти толкова.
— О, не! Разполагаме с предостатъчно време, старши братко. Обядът в четвъртия двор доста се проточи, защото дворцовият поет и Юлан написаха няколко стихотворения, обсъждахме ги и ги поливахме с вино, както си му е редът. Четиримата ми гости се оттеглиха, за да си починат, и все още никой не се е появил.
— Чудесно! Значи никой от гостите ви не е излизал навън и не е станало нужда хората на вашия домоуправител да ходят по петите им. Та ето какво: Майката на убития кандидат е била наложница на генерал Мо. Уличили са я в прелюбодеяние и тя е подхвърлила незаконното си дете, което се оказва не друго, а самата Шафран, пазителката на светилището на Черната лисица — съдията побърза да вдигна ръка, за да спре въпросите, които очевидно напираха на устата на изумения Луо. — Момиченцето е било повито в шафранен плат, а хората често дават на подхвърлените деца имена, свързани с дрехите, в които са били намерени. Това означава, че Шафран и Сун са деца на една и съща майка, и обяснява защо той й е казал, че няма да може никога да се ожени за нея. Следователно бащата на Шафран и убиецът на Сун са едно и също лице. Вечерта, преди да бъде арестуван, старият генерал е съобщил на наложницата си, че знае за изневярата й с близък негов приятел и че собственоръчно ще убие и двамата. Наложницата се е обесила още същата вечер, на другия ден са арестували генерала и той не е успял да накаже любовника.
— Велики небеса, Ди! Къде открихте всичко това?
— Най-вече във вашия архив. Изглежда, кандидатът Сун е стигнал до заключението, че любовникът на майка му несправедливо и коварно е обвинил генерала в държавна измяна, за да се отърве от наказание за прелъстяването на наложницата. В първата част от своето предположение Сун се е лъгал. Изчетох официалния доклад и се уверих, че генералът наистина е бил виновен. Но любовникът на неговата наложница вероятно също е бил замесен в заговора. За останалото обаче Сун е бил напълно прав. Неизвестното лице е написало анонимното писмо, защото е знаело, че на цензора ще му трябва време, докато стигне до генерала, а той е искал да бъде уверен, че ще арестуват Мо, преди генералът да успее да предприеме нещо срещу него.
— Не бързайте толкова, Ди! — възкликна Луо, вдигайки умолително ръка. — Ако генералът е извършил държавна измяна, защо неговият издайник ще убива кандидата? Та човекът е извършил похвално деяние, издавайки изменника?
— Вероятно е високопоставена личност, Луо, и не желае отгоре му да пада дори сянка от обвинение в престъпна любов. Освен това сам е бил сериозно замесен в заговора заедно с генерала: иначе откъде ще знае къде са били скрити писмата на Деветия принц. Затова и не се е явил да си получи наградата.
— Всемогъщи небеса! Но кой е той, Ди?
— Опасявам се, че може да е някой от тримата ви високи гости: Цао, Чан или Лу. Не, не, излишно е да протестирате! Разполагаме с неопровержимо доказателство. Шафран ще ни каже кой е. Въпреки че баща й е криел лицето си, когато е ходел при нея, няма начин тя да не го познае по гласа и походката.
— Нали не мислите сериозно, че може да е брат Лу, Ди? Коя жена ще го вземе за любовник?
— Не бих бил толкова категоричен, Луо. Майката на кандидата Сун е била извратена жена. Според близките й била обладана от духа на една черна лисица. Извратена или незадоволена, а да не забравяме също, че е била на седемнайсет години, когато е влязла в дома на шейсетгодишния генерал. Нищо чудно у гробаря да я е привлякъл именно отблъскващият му вид. Между другото той е много силна и властна личност, а такива мъже привличат определен тип жени. Може би по време на поетическата сбирка ще успеете да разберете дали Чан и Лу са били в Цинхуа по време на процеса срещу генерала. Вече знаем, че академикът е бил в града, защото тогава е бил префект на областта. Бихте ли повикали домоуправителя си, Луо?
Магистратът плесна с ръце и даде съответното нареждане на явилия се прислужник.
— Освен това много ми се иска, Луо — продължи съдията Ди, — да се опитате да разберете дали някой от нашите трима заподозрени не се е намирал в езерната област, някъде около манастира „Бялата чапла“, през пролетта, когато е била арестувана Юлан.