— Това пък защо? — учудено попита Луо.
— Защото и в този случай едно анонимно писмо, писано от високообразован човек, кара властите да действат. Обикновено престъпниците работят по един и същ, изпитан метод. При генерал Мо обвинението не е било лъжливо, но по-важната цел на издайника е била да се предпази от възмездието. Нищо чудно осемнайсет години по-късно същият този много учен мъж отново да е прибягнал до анонимно писмо, с което разкрива престъпление, преследвайки друга, по-важна за него цел. Затова…
В този миг влезе домоуправителят. Съдията Ди взе четката от ръката на Луо и написа на лист хартия имената Сун Лян и Хуан, както и адреса на железаря.
— Госпожа Хуан ще ви се представи утре на служебния вход с визитна картичка на името на Сун Лян — обърна се той към домоуправителя и му подаде листа. — Негово превъзходителство би желал да й се възложи цялата шивашка работа, от която има нужда в дома. Когато се появи, я задръжте за малко, тъй като може да се наложи да поговорим с нея. А сега повикайте съветника Као.
Веднага щом домоуправителят излезе от стаята, Луо попита раздразнено:
— Кой е този Сун Лян, за когото споменахте?
— Ето го пред вас — отвърна съдията и накратко разказа за посещението си при роднините на Сун. — Много порядъчни хора — заключи той, — а нямат деца. Иска ми се да ви предложа на тях да поверите Шафран, когато горкото дете се оправи напълно. Сега трябва да отида при нея с вашия съветник… Ето двете служебни копия от анонимните писма — подаде ги той на Луо. — Вие като специалист по тънките литературни разбори хвърлете им, моля ви, един поглед и се опитайте да разберете един и същ човек ли ги е писал. Пъхнете ги в ръкава си, съветникът ви идва!
— Као, придружете моя колега Ди до светилището на Черната лисица — заяви Луо. — Реших да разчистя онази зона и трябва да започнем, като намерим онова младо момиче, което се има за пазителка на светилището.
— Ние двамата ще бъдем с официален паланкин — уточни съдията. — В закрита носилка ще ни следват лекарят на резиденцията и домоуправителят, защото, както разбрах, момичето било доста болно.
Съветникът се поклони дълбоко.
— Веднага ще приготвя всичко, ваше превъзходителство — отвърна той, преди да се обърне към Луо: — Слугата на академика чака отвън, господарю. Помоли ме да ви предам, че негово сиятелство господин Цао е готов да приеме господата в библиотеката.
— О, небеса, стиховете ми! — възкликна Луо.
Съдията Ди му помогна да събере пръснатите на масичката листа и го съпроводи до втория двор, след което се насочи към главния вход. Там вече го чакаше съветникът Као с готов за тръгване паланкин.
— Лекарят и домоуправителят вече се качиха в закритата носилка, ваше превъзходителство — докладва той. — Онова запустяло място може да стане обществена градина — добави той, когато потеглиха. — Не е желателно отсам градските стени да има такива убежища за всевъзможни злосторници. Негово превъзходителство споделя ли това мнение?
— Да, напълно.
— Надявам се, че успяхте да откриете в архивите онова, което ви интересуваше?
— Да, да…
Съветникът разбра, че на съдията не му се говори, и почтително замълча, но когато стигнаха до Храмовата улица, не можа да се сдържи:
— Вчера сутринта ходих при брат Лу в един храм, на края на тази улица. С мъка го склоних да приеме поканата на господаря. Съгласи се едва когато му казах, че и вие ще сте сред гостите.
Съдията Ди се надигна.
— Обясни ли нещо?
— Подметна, че сте известен като вещ следовател в криминалните дела, и ако не се лъжа, каза нещо за интересен опит, свързан с лисиците.
— Да, ясно. Имате ли някаква представа, за какво може да е намеквал?
— Не, ваше превъзходителство. Този гробар е голям особняк. Натърти, че още от оня ден вечерта е в Цинхуа… О, небеса, защо спираме тук?
Съветникът надникна навън. Пред прозорчето се появи главата на старшия носач.
— Отпред се е събрала тълпа и не можем да продължим — обясни той на съветника. — Моля ви да поизчакате малко, сега ще отида да освободя пътя.
Съдията Ди дочу глуха възбудена гълчава. Паланкинът потегли, но бързо спря отново. Сега на прозорчето се появи един сержант от гвардията и сдържано поздрави съветника.
— Много съжалявам — каза той, — но по-добре да не продължавате нататък. Момичето от изоставения храм е побесняло. Тя…
Съдията веднага отвори вратичката и пъргаво скочи на земята. Улицата бе преградена от шестима стражници с насочени напред алебарди, пред които се бе скупчила тълпа любопитни зяпачи. По-нататък се виждаше Шафран, просната възнак, в окъсаната й парцалива дреха. Двама войници бяха заклещили врата й с една вила и здраво стискаха дългата дръжка. Недалеч от тях, точно в средата на пустия път, други войници палеха огромна клада.