Магистратът заслиза по мраморните стъпала, следван от академика и дворцовия поет, а трийсетината войници вдигнаха оръжие за почест. Докато Луо и съдията се качваха във втората носилка, на терасата се открои изящната фигура на Юлан, облечена в ефирна, дълга до петите роба от бяла коприна, а върху нея — синьо брокатено елече, извезано със сребърна сърма. Косата й бе вдигната високо в сложна прическа, закрепена със сребърни игли, от чиито краища висяха проблясващи сапфири със златен филигранен обков. След нея ситнеше възрастната прислужница в проста сива рокля.
— Забелязахте ли робата и иглите за коса, Ди? — мрачно изрече Луо, докато се наместваше удобно сред възглавниците. — Даде й ги първата ми съпруга. Нашата поетическа сбирка не продължи дълго. Академикът и Чан се въздържаха да ми кажат откровено мнението си за моите стихове, гробарят дори не си правеше труд да скрие досадата си. Крайно неприятен човек! Но пък трябва да спомена, че Юлан направи няколко много уместни забележки. Тази жена притежава изключително тънък усет за езика. Така, а иначе без всякакво затруднение успях да разбера къде се е намирал всеки от тях по време на процеса срещу генерал Мо. Достатъчно беше да отворя дума за делото и академикът тозчас изнесе цяла лекция. Представете си, цензорът го бил викал, за да изслуша мнението му за положението в областта! Чан Ланпо също е бил тук по онова време, за да преговаря с недоволните селяни. Семейството му притежава почти половината обработваема земя в окръга. Чан присъствал на съдебните заседания, за да наблюдава човешките характери и страсти, поне така заяви. Брат Лу пък изнасял в стария храм на града серия беседи върху един будистки текст. Но пък не успях да ги попитам дали са били в езерната област при задържането на Юлан. А вие какво направихте с момичето от светилището на Черната лисица?
— Тя издъхна, Луо, почина от бяс. Навярно лисиците са я заразили. Непрекъснато ги галеше, дори им позволяваше да я ближат по лицето. Така че…
— Много неприятно, Ди!
— Много неприятно, защото сега вече не остана никой, който да…
Съдията не довърши, защото в този миг медните гонгове гръмнаха оглушително… Паланкините бяха прекосили съдилището и се намираха при главния вход на резиденцията. Дванайсет стражници оглавиха шествието, като четирима от тях удряха медните гонгове, а останалите носеха големи, лакирани в червено табели с едри позлатени йероглифи: „Трибунал на Цинхуа“ или „Направете път!“ Същите надписи се четяха и на фенерите, които щяха да бъдат запалени на връщане.
Тежката желязна порта се разтвори и шествието излезе на улицата: отпред стражниците, следвани от трите носилки с по десет войници от двете страни, и още десет войници открая, всичките въоръжени до зъби. Възбудената, празнично облечена тълпа се отдръпваше, за да стори път, оттук-оттам се чуваха възгласи: „Да живее нашият магистрат!“ Съдията Ди със задоволство отбеляза това ново доказателство за популярността на неговия колега. След като излязоха от главната улица, гълчавата замря и съдията Ди каза:
— Много се надявах Шафран да разпознае убиеца, Луо. Смъртта й е наистина тежък удар, защото сега не разполагаме с никакво доказателство. И все пак вътре в себе си съм убеден, че е някой от вашите гости. Един от тях със сигурност е бащата на Шафран и този човек е убил нейния брат, както вече ви казах след посещението при лелята на Шафран. Сега мога да добавя, че той е убиецът и на танцьорката Малък Феникс.
— Велики небеса! — възкликна Луо. — Значи, с други думи, аз…
Съдията Ди го възпря с ръка.
— За съжаление моето откритие няма да ви помогне с нищо, докато не успеем да докажем кой всъщност е нашият човек. Позволете ми накратко да ви опиша положението. Най-напред ще започна с вчерашното убийство на Малък Феникс. Ще продължим с онзиденшното убийство на кандидата Сун — всичко в светлината на процеса срещу генерал Мо отпреди осемнайсет години. След това ще стигнем и до убийството на прислужничката от манастира „Бялата чапла“. Този обратен хронологичен ред всъщност съответства на една последователност във времето. Да започнем с убийството на танцьорката. Най-важният момент тук е, че Малък Феникс е видяла бащата на Шафран да се връща от светилището, където е ходил да види дъщеря си. Тази среща не е направила впечатление на танцьорката, тъй като никога преди това не е била виждала този мъж. Вчера следобед Малък Феникс пожела да огледа залата, където трябваше да танцува същата вечер, и влюбената в нея Юлан я доведе в резиденцията. Малък Феникс казала на поетесата, че ще изпълни „Феникс сред пурпурни облаци“, коронния й танц. После вижда вашите трима гости и кратката среща с тях я кара внезапно да смени програмата си. Вместо предвидения, многократно изпълняван „Феникс сред пурпурни облаци“, който неизменно й е носил успех, решава да танцува „Напев на Черната лисица“. А този танц досега не е показвала, не е разполагала дори с точната партитура.