— Велики небеса! — отново възкликна Луо. — Значи момичето е познало мъжа, когото е срещнало при светилището.
— Именно! Момичето го е разпознало, но той се е направил, че за пръв път я вижда. И така, тя се е канела да му поосвежи паметта с „Напев на Черната лисица“. След танца, докато пие чашка с него, защото обичаят изисква да почете всеки от гостите, е щяла да му обясни, че е наясно с неговото бащинство, и да му представи исканията си. Беше млада, изгаряше от амбиции и предполагам, че ако въпросната личност е Цао или Чан, се е готвела да пожелае въвеждане в най-изисканите столични среди и като добавка — прилична месечна издръжка. В случая с гробаря навярно е щяла да настоява той да й стане благодетел, може би да я осинови, за да пробива с името му. Изнудване в чиста форма.
Съдията замълча, поглади брадата си и с въздишка продължи:
— Умно момиче беше, но е подценила жертвата си. Той е замислил убийство на часа, щом я е разпознал. Когато вие обявихте, че тя ще покаже „Напев на Черната лисица“ — недвусмислен знак, че момичето е разпознало бащата на Шафран и че има намерение да извлече изгода от това, — решава да се възползва от първия удобен случай. Фойерверките му го предоставят много скоро и той не го изпуска, както ви обясних снощи. Тези разсъждения, Луо, ми дават основание да заявя, че убиецът е някой от вашите трима гости.
— Колко съм доволен, че Юлан е извън подозрение — възкликна магистратът. — Вярно, че все още не сме открили кой от тримата е, но вие спасихте кариерата ми, старши братко. Сега с чиста съвест мога да представя в доклада си убийството на танцьорката като случай, нямащ нищо общо с Юлан. Никога не ще успея да ви се отблагодаря, аз…
Думите му бяха прекъснати от отривисти заповеди и дрънчене на оръжие. Шествието напускаше града през Западната врата.
— След това идва — побърза да продължи Ди — убийството на Сун. По време на процеса срещу генерала той е бил петгодишен и веднага е бил откаран в столицата при чичо му. Можем само да гадаем как и откъде е научил, че обвинението срещу баща му е несправедливо. Предполагам, че е знаел за изневярата на майка си, може чичо му или друг някой да му е разказал цялата история, когато е пораснал. Не и леля му обаче, защото преди никога не е идвал в Цинхуа. По някакъв начин е разбрал, че плодът на тази връзка е Шафран, и тогава решава да дойде тук, за да се свърже със своята сестра. Започнал е да издирва в архивите и всички възможни подробности по процеса срещу баща си. Шафран не му е казала, че баща й я навестява от време на време, но пък на баща си е разказала всичко за Сун: че се казва Айуен, че е дошъл, за да отмъсти за убийството на баща си и че е на квартира у търговеца Мън. Мъжът отива в дома на Мън и убива Сун.
Магистратът кимна одобрително.
— И след това, Ди, обръща наопаки жилището на Сун, за да намери документи, в които се споменава името му. Възможно е кандидатът да е открил стари писма на генерал Мо или на майка си. Властите са конфискували цялото имущество на генерала, но пък няма начин семейството да не е получило обратно някоя и друга дреха и точно в нейния подгъв Сун да е открил поверителни документи или знам ли точно какво…
— Това ще научим, Луо, когато открием кой е убиецът, и съберем достатъчно улики, за да можем да го разпитаме. Засега обаче не виждам как можем да го постигнем. Но преди да обсъдим този въпрос, ми се иска да се вгледаме и в третия случай — обвинението срещу поетесата, че е пребила до смърт с камшик своята прислужничка. Кажете ми доведе ли до някакви изводи сравнението между двете писма?
— Изводите са доста несигурни, Ди. И двете са писани от истински ерудит, а както знаете, стиловите изисквания са много строги. Има си установени изрази за всяко въображаемо или действително явление, за заключения на мисълта или за описание на постъпки и всеки образован литератор умее да постави точния израз на нужното място. Друго щеше да е, разбира се, ако писмата бяха писани от не толкова начетен човек — щеше да е по-лесно да се открият грешки или характерни особености на езика. В случая долових само известно сходство в използването на някои предлози, което евентуално би могло да се приеме за някакво указание, че двете писма са писани от един и същ човек. Толкоз, Ди, съжалявам!