Съдията се разхождаше напред-назад по терасата, сплел длани зад кръста. В целия този объркан случай разполагаше само със сведения от втора ръка. Изведнъж пред очите му се яви образът на монаха с жабешкото лице. Този странен човек бе подхвърлил, че над главата на поетесата виси смъртно наказание. Съдията изведнъж усети, че го завладява тревога, нещо като смътно предчувствие. Може би ако отново се заровеше в документите и внимателно анализираше всички свидетелства, това усещане би се разсеяло. Но пък часът беше пет, до вечерята оставаха само два часа. А и нямаше никакво желание да се потапя отново в официалните доклади и отложи това за по-късно, след като разговаря по-подробно с поетесата по време на вечерята. А щеше да успее и да наблюдава отношението на академика и на дворцовия поет към Юлан и да подразбере какво мислят те за нейната вина. Веселата вечер, която колегата му обещаваше, изведнъж се оказа заредена с ужасяващата перспектива да се превърне в съдебно заседание с витаеща във въздуха смъртна присъда. Сега вече съвсем определено го завладя предчувствието за скорошна неизбежна трагедия.
Като се мъчеше да пропъди тези мрачни мисли, той се опита да се върне към убийството на кандидата Сун. И тази история бе доста смущаваща. Въпреки че лично бе присъствал на огледа, не можеше нищо да предприеме и трябваше изцяло да се довери на доказателствата и на данните, предоставени от хората на Луо. Отново му се налагаше да се задоволява със сведения от втора ръка.
Изведнъж съдията замръзна на място със свъсени вежди. Остана за миг замислен, после влезе в стаята й взе от масата сборника с музикални пиеси на Сун. С изключение на историческите записки, това беше единствената пряка връзка с убития. Той отново прелисти изписаните със сбит почерк страници и изведнъж се усмихна. Беше хвърляне в неизвестното, но си заслужаваше да опита! Във всеки случай по-добре това, отколкото да си стои в стаята и да предъвква до втръсване твърденията на хора, които никога не бе виждал.
Съдията се преоблече в проста синя роба, нахлупи си малка черна шапчица, пъхна под мишница сборника на Сун и излезе.
ГЛАВА VIII
Съдията Ди се интересува от музика, общуване на чашка с един флейтист пияница
Здрачаваше се. В предния двор две прислужнички палеха фенерите, окачени по гредите. Гъмжащата тълпа на централната улица го повлече още от главния вход на съдилището и съдия Ди въздъхна със задоволство. Нищо чудно потиснатото му настроение да се дължеше на факта, че в резиденцията на своя колега се чувстваше откъснат от света, от живота на този град, който изобщо не познаваше. Раздвижването изведнъж го облекчи. Остави се на тълпата да го води, зяпайки по празнично украсените витрини на дюкяните. Не след дълго зърна надпис „Музикални инструменти“, проправи си енергично път и почука на вратата.
Вътре го посрещна неописуема врява: десетина клиенти опитваха едновременно барабани, флейти, двуструнни гусли. Всички любители музиканти се приготвяха за тържествата на следващия ден по случай Есенния празник. Съдията се упъти към дъното на магазина, където собственикът зорко следеше своите продавачи и клиентите, като същевременно лакомо нагъваше юфка от купичката пред себе си. Стреснат от достолепния вид на съдията, той побърза да скочи и го попита с какво може да му бъде полезен. Съдията подаде партитурите.
— Това са пиеси за права флейта — каза той. — Дали случайно не можете да ми кажете за каква музика става въпрос?
Търговецът хвърли един поглед на партитурите и ги върна на съдията с извинителна усмивка:
— Не познавам тази система на записване, господине. Сигурно е някакъв старинен начин. Обърнете се към специалист. Всъщност Лаолю е човекът, който ви трябва, той е най-добрият флейтист в града и е в състояние всичко да разчете, и старинните, и новите музики, както и да са записани. Единствената неприятност — добави той, като потъркваше тлъстата си брадичка — е, че, как да ви кажа… Лаолю пие. Започва от обяд, след часовете си по музика, и обикновено по това време вече е направил главата. Малко по-късно поизтрезнява, ако трябва вечерта да свири на някой прием. Изкарва добри пари, но пръска всичко за вино и жени.
Съдията Ди изсипа шепа грошове на масата.
— Нека някой от вашите служители ме отведе при него.
— Разбира се, господине, благодаря, господине! Ей, Уан! Заведи този господин при Лаолю. После веднага да се върнеш, ясно ли е!