— Голяма задуха е тук — каза тя, смъкна куртката си и я захвърли върху купчината дрипи в ъгъла.
Закръглените рамене и красивите й гърди бяха зацапани с прах. Преди да седне, съдията опита разнебитената табуретка. Момичето гледаше втренчено пред себе си и разтъркваше гърдите си. В стаята не беше толкова топло, но между гърдите й се стичаше струйка пот, оставяйки черна бразда по заобления корем. Мръсните сплъстени коси бяха хванати с червен парцал.
— Отначало моят мил стряска, като го видиш, нали? — обади се внезапно тя. — Но е много добър, никога не ме оставя сама и винаги ме слуша, като му говоря. Нямаше си глава горкият, та му сложих най-големия череп, който намерих. И всяка седмица го издокарвам с нова дреха. Ей там, в задния двор ги изкопавам. Има много черепи и кости… също и хубави платове. Защо Сун не дойде тази вечер?
— Много е зает и ме натовари да ти предам… — тя бавно повдигна глава.
— Зная. Толкова много неща има да отсее. Преди осемнайсет години е станало, така ми каза. Но онзи, който е убил баща му, още е тук. Само да го открие, и ще му отсече главата на дръвника.
— Аз също се опитвам да го открия, Шафран. Припомни ми, моля ти се, как се казваше…
— Как се казваше? Сун не знае. Но ще го открие. И моят баща да беше убит, и аз щях…
— Мислех, че си сираче.
— О, не. Баща ми понякога идва. Много е добър. Но пък тогава… защо ме излъга? — попита с жалостив глас тя.
Очите й внезапно загоряха с трескав пламък и съдията я прекъсна кротко.
— Сигурно бъркаш нещо. Баща ти не може да те излъже.
— Излъга ме! Каза, че си увива главата с шал, защото е много грозен. Но Малък Феникс го видяла, след като си тръгна оттук онази нощ, и ми каза, че не бил никак грозен. Защо крие от мен лицето си?
— А майка ти къде е, Шафран?
— Умря.
— О, да… Тогава кой те е отгледал, баща ти ли?
— Не, старата ми леля. Не беше много добра към мен, даде ме на едни лоши хора. Аз избягах, но те ме намериха и тук. Първо бяха двама и довтасаха посред бял ден. Аз се качих на покрива, ама си струпах цяла камара черепи и кости до мен. Почнах да ги хвърлям по тях и те избягаха. После през нощта дойдоха трима. Но моят мил си беше тук и те побягнаха презглава и много крещяха. Единият се спъна в камък и си счупи крака. Само да бяхте видели как го влачеха другите!
Момичето се изкиска пронизително и екотът изпълни празната стая. Нещо прошава в бръшляна и съдията Ди се обърна. Четири-пет лисичи глави се подаваха над срутената стена, вторачили в него странните си зелени очи. Той се обърна към девойката. Тя бе заровила лице в шепите си, тялото й трепереше, сякаш от студ, но раменете й бяха мокри от пот.
— Сун ми каза, че обикновено идвал тук с господин Мън, търговеца на чай… — побърза да каже съдията Ди.
Шафран отпусна шепите си.
— Търговец на чай ли? — попита тя. — Никога не пия чай. Само кладенчова вода. А сега и тя не ми харесва… А, да… Сун ми каза, че живее при някакъв търговец на чай — замисли се за миг тя, после продължи усмихната: — Сун идваше всяка вечер с флейтата си. Лисиците ми много харесват музиката му, а той мен много ме харесва. Каза, че ще ме отведе на едно много хубаво място, където всеки ден ще мога да си слушам музика. Но не бивало на никого да казвам за него, понеже не можел да се ожени за мен. Аз му казах, че оттук не мърдам и че няма никога да се омъжа. Защото тук е моят мил и аз за нищо на света няма да го оставя. Никога!
— Сун не ми е говорил за баща ти.
— Че как иначе! Татко ме зарече думица да не обелвам. А ето на, на вас ви разказах за него! — тя го погледна уплашено и се хвана за гърлото. — Не мога да преглъщам… много ме боли гърлото… и главата. От ден на ден все повече — добави тя и зъбите й затракаха.
Съдията Ди стана. Това момиче трябваше да бъде отнесено оттук възможно най-скоро. Явно, че беше сериозно болно.
— Ще кажа на Малък Феникс, че не ти е добре, и ще дойдем двамата утре сутринта. Баща ти никога ли не ти е предлагал да отидеш да живееш при него?
— Не, защо? Каза, че другаде няма да мога да се грижа за моя мил и за лисиците.
— Ти внимавай с тях, може да те ухапят…
— Как смеете да говорите такива неща! — гневно го прекъсна момичето. — Моите лисици никога няма да ме ухапят! Някои дори спят с мен, ей там, в ъгъла, и ми ближат лицето. Вървете си, вече не ви обичам!