— Аз много обичам животните, Шафран. Но понякога и те се разболяват, също като нас. И ако някоя болна те ухапе, ще се разболееш и ти. Утре ще дойда пак. Довиждане!
Тя го последва до предния двор и като посочи статуята на лисицата, каза срамежливо:
— Много ми се иска да подаря този красив червен шал на моя мил. Дали ще ми се разсърди каменната лисица?
Съдията се замисли. Реши, че за сигурността на момичето ще е по-добре чучелото да си остане, както беше в момента.
— Според мен каменната лисица ще побеснее от яд. По-добре й остави шала.
— Благодаря ви. Ще направя закопчалка за палтото на моя любим със сребърните игли за коса, които Сун ми обеща. Кажете му да ми ги донесе утре, много ви моля.
Съдията кимна и мина през порутената порта. В пущинака, окъпан от лунна светлина, не се виждаше нито една лисица.
ГЛАВА X
Висши сановници философстват; една весела сбирка е помрачена от престъпление
Преди да излезе от боровата горичка зад храма „Проникновено озарение“, съдията остави фенера си до едно дърво. Поотупа криво-ляво дрехите си и влезе във вътрешния двор на храма през задната врата. Прозорецът на ъгловата стая, където му се бе сторило, че зърва брата гробар, сега бе затворен. Двама монаси разговаряха на стълбите на главното здание и съдията се насочи към тях.
— Дошъл съм да се видя с брат Лу, но той като че ли е излязъл.
— Брат Лу пристигна онзи ден, господине, но тази сутрин се премести в резиденцията на негово превъзходителство магистрата Луо.
Съдията им благодари и излезе през главния вход. Клекнали на пътя, двамата носачи играеха комар с бели и черни камъчета. Скочиха на крака веднага щом видяха съдията, който им нареди да го закарат обратно в съдилището. Там веднага се отправи към централния двор. Искаше да поговори с Луо, преди да пристигнат гостите, и едва след това набързо да се преоблече подобаващо.
Пет-шест прислужнички се суетяха в изисканата градина пред главното здание и окачваха разноцветни фенери по клоните на разцъфналите храсти. Двама мъже гласяха до езерцето с лотоси бамбуково скеле за фойерверките. Съдията вдигна очи към терасата и забеляза магистрата Луо, който увлечено обсъждаше нещо със съветника си. Магистратът беше в елегантна роба от син брокат и с черна копринена шапка с дълги краища. Успокоен, че вечерята още не е започнала, съдията изкачи забързано широките дървени стъпала, излъскани с восък. Когато го видя на терасата, дребният магистрат възкликна:
— Ето ви най-сетне! Но вие още не сте се преоблекли, а гостите ще пристигнат всеки миг!
— Имам спешно съобщение за вас, Луо. Трябва да поговорим насаме.
— Као, идете да видите дали домоуправителят няма нужда от вас в банкетната зала. За какво става дума? — попита сухо магистратът, когато съветникът се отдалечи.
Облегнат на парапета, съдията разказа на своя колега как „Напев на Черната лисица“ го бе отвел в изоставеното светилище, и предаде най-същественото от разговора си с Шафран.
— Великолепно, старши братко, великолепно! — провикна се Луо със сияеща усмивка, когато съдията завърши разказа си. — Тоест убийството наполовина е изяснено, понеже вече знаем мотива. Сун е търсил следи от убиеца на своя баща, но убиецът го е изпреварил и е умъртвил клетия младеж. Именно бележките на Сун за убийството отпреди осемнайсет години е търсил негодникът в дома на студента. И ги е намерил! — съдията кимна одобрително и Луо продължи: — Сун е издирвал в съдебния архив подробности около убийството на своя баща. Трябва веднага да насочим вниманието си към досиетата от годината на Кучето и да търсим убийство, отвличане или друго неизяснено дело, свързано със семейство Сун…
— Името е без значение — възрази съдията. — Кандидатът се е опитвал да пази проучванията си в тайна и не бих се учудил, ако името Сун е измислено. Той е имал намерение да разкрие самоличността си и да предяви официално обвинение едва след като открие виновника и държи в ръце изобличаващите улики. Престъпникът наистина е убил Сун, но ние вече сме по следите му. Много ми се иска да се срещна и с още един мъж, бащата на Шафран — продължи съдията, поглаждайки бакенбардите си. — Този недостоен човек позорно е изоставил незаконното си дете в онова отвратително място. На всичкото отгоре тя е болна. Трябва да накараме танцьорката да проговори, Луо! И да не знае кой е бащата на Шафран, поне може да ни го опише, тъй като го е видяла, когато е излизал от светилището, без шал, с открито лице. Пипнем ли го, ще научим коя е прелъстената от него жена, и ще можем да направим нещо за нещастното дете. Малък Феникс пристигна ли?