— Сега вече цитирате даоистки текст! — намеси се братът гробар. — Основателят на даоизма е бил само един стар бърборко. Първо обявява, че мълчанието струва повече от всички думи, а после сяда и диктува произведение от пет хиляди йероглифа.
— Не съм съвсем съгласен! — запротестира дворцовият поет. — Буда…
— Буда е бил един мизерен просяк, а Конфуций — педантичен интригант! — сопна се гробарят.
Тази забележка подразни слуха на съдията и той стрелна с поглед академика, но Цао само леко се усмихна.
— След като отхвърляте и трите ни вероизповедания — попита Цао, — вие самият към кое принадлежите?
— Към никое! — незабавно отвърна тлъстият монах.
— Не ви вярвам, вие принадлежите на калиграфията! — провикна се академикът. — Луо, предлагам ви нещо. След вечеря ще разстелем на пода едно от големите копринени пана във вашата банкетна зала и старият Лу ще ни напише някоя своя сентенция. С метла, ако пожелае!
— Прекрасна идея! — откликна Луо. — И ще запазим надписа за бъдните поколения!
Съдията изведнъж си спомни, че бе виждал по фасадите на храмовете или по други сгради прекрасни калиграфии, над шест стъпки високи и носещи подписа „Старият Лу“. Той погледна ужасния монах с уважение.
— Как изписвате тези гигантски йероглифи? — попита той.
— Качвам се на скеле с четка, дълга пет стъпки, и пиша, като настрани се придвижвам по стълба, сложена напряко. Кажете на вашите прислужници, Луо, да ми приготвят едно ведро туш.
— Кой се нуждае от ведро туш? — извиси се мелодичният глас на поетесата.
Грижливо гримирана, тя изглеждаше бляскаво красива. Маслиненозелената роба подчертаваше зрелите й форми. Съдията се възхити на непринудеността, с която се включи в разговора, намирайки верния тон спрямо академика и Чан: свободното отношение на събрат поет, подправено с нотка на уважение. Само дълга кариера на куртизанка би могла да възпита у една жена подобно равнопоставено и прямо отношение към мъже извън семейния кръг.
Старият домоуправител отвори плъзгащата се врата и Луо покани гостите в залата. На четирите дебели колони, лакирани в червено, които подпираха пъстро боядисания гредоред, се виждаха благопожелания, изписани с позлатени йероглифи. На първата се четеше: „Всички се радват в години на всеобщ мир“, на втората — допълнението: „Щастливи, че са управлявани с мъдрост и милосърдие.“ Рамките на откритите странични врати бяха с изящна дърворезба. Отляво беше стаичката, където прислугата затопляше виното, а насреща бе нареден оркестърът от шестима музиканти: двама флейтисти, двама гуслари, една хармонистка и младо момиче с голяма цитра. Музикантите подеха жизнерадостно „Добре дошли, високи гости“ и дребничкият магистрат церемониално предложи на Чан и академика най-почетните места на трапезата, разположена пред огромното тройно пано от бяла коприна на стената в дъното. И двамата запротестираха срещу оказаното им внимание, но накрая все пак приеха. Луо предложи на съдията Ди да седне отляво, като по този начин той се оказваше съсед на Чан, а гробаря настани вдясно. След това напъти поетесата от дясната страна на съдията Ди, а той самият се настани вляво от брат Лу. Всяка от трите маси бе застлана с пищна покривка от червен брокат със златно везмо, чашите и чиниите бяха от фин рисуван порцелан, купичките за вино — от чисто злато, пръчиците за хранене — сребърни. Трапезата беше отрупана със силно подправени меса и риби, тънко нарязан солен бут, патешки яйца и други студени лакомства. Освен високите лампиони, пръснати в залата, на всяка маса горяха по две свещи в масивни сребърни свещници. След като слугите поднесоха виното, магистратът Луо вдигна чашата си и пи за здравето и щастието на своите гости. Всеки хвана пръчиците. Академикът се заприказва с Чан за общи познати в столицата. Съдията се почувства свободен Да се обърне към поетесата и вежливо я попита откога е в Цинхуа.
Била пристигнала преди два дни, охранявана от един сержант и двама войници, и се настанила в малка странноприемница зад „Сапфиреният будоар“. Без сянка от притеснение обясни, че двете със старата управителка навремето работили в един и същ известен столичен публичен дом и сега били много щастливи да си припомнят отминалите дни.
— И с Малък Феникс се запознах в „Сапфиреният будоар“ — добави тя. — Бляскава танцьорка и прекрасно момиче.