— Изчакайте малко, моля ви! Обичам тази музика, танцувала съм на нея преди години.
Съдията съсредоточи цялото си внимание върху шарана със сладко-кисел сос, който наистина беше превъзходен. Откъм градината се зачу свистене. Една ракета процепи въздуха, оставяйки след себе си яркоцветна диря.
— Моля, заповядайте на терасата! — провикна се магистратът Луо. — Изгасете всичко! — заповяда той на изправения в ъгъла пред паното домоуправител.
Всички станаха и излязоха. Съдията Ди се облегна на лакирания в червено парапет до поетесата. От другата й страна застана Луо, а съветникът Као и старият домоуправител спряха малко по-далеч. Съдията се обърна и смътно различи фигурата на академика. Чан и гробарят навярно са до него, помисли си той, но не успя да ги види, защото банкетната зала беше съвсем тъмна.
Огромно многоцветно колело се завъртя лудешки, обсипвайки с искри скелето в градината. Въртеше се все по-бързо и по-бързо, за да се разсипе накрая в дъжд от ярки звезди.
— Много е красиво! — изрече академикът зад съдията Ди.
Последва букет от цветя, който избухна и се превърна в безчет пеперуди, накрая — дълга серия от символични знаци с ослепителни цветове. На съдията му се искаше да поднови разговора си с поетесата, но се отказа, когато видя, че лицето й е пребледняло и сгърчено. Изведнъж тя се обърна към Луо:
— Изключително посрещане, магистрате! Великолепно е!
Обясненията на съседа й потънаха в оглушителни гърмежи и пукот. Съдията Ди вдъхна с удоволствие острия мирис на барут, който долетя от градината. Почувства, че главата му се прояснява, и си помисли, че докато се усети, беше изпил повечко чаши. В този миг на фона на тъмното небе запламтяха йероглифите от обичайната триада: „щастие, охолство, дълголетие“. Излетяха последните ракети и градината потъна в мрак.
— Хиляди благодарности, Луо! — каза дворцовият поет.
Той бе излязъл напред до парапета заедно с академика и брат Лу. Всички те поздравиха магистрата, а Юлан прошепна тихичко на Ди:
— Тази банална триада е съвършено безсмислена. Щастлив ли си, охолството ще те направи нещастен, а дългият живот ще съсипе щастието ти. Да влезем, тук захладня. Вътре вече палят свещите.
Когато гостите заеха отново местата си, се появиха шестима прислужници, високо вдигнали подноси с пирожки. Поетесата още стоеше права.
— Ще отида да видя дали Малък Феникс е готова — обърна се тя към съдията. — Момичето много се надява да си спечели име, танцувайки пред толкова отбрана публика. Сигурна съм, че мечтае да я поканят в столицата — добави Юлан, преди да изчезне под свода точно зад тяхната маса.
— Предлагам да вдигнем наздравица за нашия щедър домакин! — прокънтя гласът на академика.
Всички вдигнаха чашите си. Съдията опита една пирожка. Пълнежът беше от свинско и ситно накълцан лук с много джинджифил. Той забеляза, че пред гробаря бяха сложили безмесен боб, който той не докосваше. Брат Лу мачкаше между дебелите си пръсти късче захаросан плод, вторачен в сводестия портал, през който бе изчезнала поетесата. Магистратът Луо внезапно пусна пръчиците си на масата и извика задавено, сочейки портала. Съдията Ди се обърна светкавично. Смъртнобледа, поетесата стоеше в рамката и гледаше с обезумели очи дланите си. Те бяха целите в кръв.
ГЛАВА XI
Съдията Ди оглавява поетическа сбирка; Гробар съчинява стихове.
Юлан залитна и съдията, който се намираше най-близо, скочи и я подхвана под мишницата.
— Ранена ли сте? — тревожно я запита той. Поетесата обърна към него невиждащите си очи.
— Тя… тя е заклана! — едва доловимо промълви поетесата. — Гърлото й… прерязано. Имам… по ръцете…
— Небеса! Какво говори тя? — провикна се академикът.
— Порязала ли се е?
— Не, изглежда, че е станало някакво произшествие с танцьорката — спокойно обясни съдията. — Сега ще видим какво може да се направи.
Съдията направи знак на Луо и изведе поетесата от залата. Тя се облягаше с цялата си тежест на ръката му. В малката съседна стая съветникът Као и домоуправителят даваха нареждания на една прислужничка. Щом видяха поетесата, те застинаха като вкаменени, а прислужничката изпусна на земята подноса, който държеше. В този миг дотича запъхтян магистратът Луо и съдията Ди му прошепна на един дъх:
— Танцьорката е убита.
— Тичайте при главния вход и им кажете никого да не пускат навън! — заповяда Луо на съветника си. — Пратете някой от съдебните чиновници да потърси регистратора на смъртните случаи! — после се обърна към домоуправителя и нареди: — Незабавно затворете всички изходи и извикайте икономката на съпругата ми! — а на сащисаната прислужничка извика: — Веднага заведете госпожица Юлан в стаята в края на коридора! Настанете я удобно и изчакайте с нея, докато дойде икономката.