Академикът изпразни чашата си.
— Справяте се чудесно, Ди, но ние ще спрем дотук! — каза той, приглаждайки мустаците си. — Утре сутринта ще благодарим на Луо, когато отидем заедно да се преклоним пред луната — добави той, като ставаше.
Съдията Ди го придружи до главното стълбище, съветникът изпрати поета и гробаря. Слизайки по стълбите, Цао каза ухилен:
— Иска ми се, Ди, следващия път да си поговорим по-дълго. Изгарям от нетърпение да науча мнението Ви по някои административни въпроси. Винаги ми е било интересно да чуя какво мислят младите служители за… — академикът млъкна и хвърли въпросителен поглед на съдията, усъмнявайки се, че вече е говорил всичко това, после побърза да заключи с приветлива усмивка. — Е, утре ще се видим. Лека нощ!
След като се сбогува с тримата гости, които тръгнаха към отредените им крила, съдията попита съветника:
— Къде е магистратът, господин Као?
— В преддверието, долу в главната сграда, Ваше превъзходителство. Ще Ви заведа там.
Дребният магистрат седеше до масичката за чай, потънал в креслото, с клюмнала глава и лакти на масата. Когато чу съдията да влиза, вдигна нагоре невиждащи очи. Кръглото му лице беше посърнало, увисналите мустаци му придаваха окаян вид.
— Свършено е с мен, Ди! — каза той дрезгаво. — Наистина!…
ГЛАВА XII
Един магистрат загазва сериозно; тъмни стъпала осветляват положението
Съдията Ди взе един стол и седна срещу колегата си.
— Наистина, по-лошо едва ли може да бъде — спокойно каза той. — Дума да няма, никак не е приятно в собствения ти дом да стане убийство, но понякога и това се случва. А по повод мотивите за това жестоко злодеяние може би ще ви бъде интересно да научите какво ми каза в града един флейтист, с когото разговарях за партитурите на Сун. Според него Малък Феникс много изкусно водела за носа клиентите си. Блудница, която подмамва мъжете и в последния миг ги отритва, може да си създаде опасни врагове. Нищо чудно някой от тях да се е присъединил към множеството доставчици и да е влязъл по онези тъмни стъпала, които ми се мярнаха срещу вратата.
Луо като че ли изобщо не слушаше своя колега. При последните думи на съдията все пак вдигна глава и каза уморено:
— Вратата, от която започват тези стъпала, не е била отключвана, откак се настаних тук. Съпругите ми може и да не са от най-кротките, но, слава на небесата, не съм опрял до Стълбището на съпругата!
— Стълбището на съпругата ли? За какво става дума?
— О, моля да ме извините, забравих, че не четете съвременна поезия! Всъщност печално известният Девети принц, обитавал тази резиденция преди двайсет години, е бил не само изменник, но и мъж, напълно подчинен на волята на жена си. Дори се говори, че тъкмо натякванията и скандалите на жена му го подтикнали да се разбунтува. Изразът е „зад паното“ — така ръководела всичко. Наредила да пристроят тази стая зад банкетната зала, както и стълбите към коридора, който води до женската част на дома. И тогава в дъното залата е била преградена с голямо пано, както и сега. Принцът седял на трона си по време на аудиенция, а съпругата му се притаявала в стаичката, точно зад паното, за да слуша. Когато почуквала един път, принцът отговарял: „Не!“, почуквала ли два пъти: „Да!“ Това се разказва като анекдот и днес в литературата „стълбището на съпругата“ означава подчинен съпруг.
Съдията Ди вдигна рамене.
— Щом убиецът не е могъл да стигне до тези стъпала, как е могъл…
Луо въздъхна дълбоко и тъжно поклати глава.
— Нима сте сляп, Ди? Кой друг може да е освен тази ужасна поетеса! Та това е очевидно!
— Не може да бъде, Луо! — извика съдията и се изправи в креслото. — Нима искате да кажете, че Юлан е влязла в стаята тъкмо когато танцьорката… О, пресвети небеса! — промълви той. — Могла е да го направи, разбира се… Но защо, о, небеса?
— Нали прочетохте краткото й жизнеописание, което написах? Там, струва ми се, доста ясно се казва всичко. Тя вече не понася мъже. Влюбила се е в Малък Феникс. Малко се зачудих, когато настоя лично да я представи в кабинета ми. То не беше „скъпа моя“, като дойдоха, не беше „мило дете“ и какво ли още не! Тази вечер се появи рано-рано, за да помага на танцьорката да се приготви. Големи приготовления, няма що! Стоя при нея повече от половин час. Опитвала се е да я прелъсти, какво друго! Танцьорката сигурно е заплашила, че ще се оплаче, и през цялата първа половина на вечерята тази проклета поетеса е умувала как да й запуши устата.