— И само заради едно оплакване? — зачуди се съдията Ди. — Не, на Юлан окото няма да й мигне от толкова. В миналото е имала… — съдията внезапно се плесна по челото. — О, Луо, моля за извинение! Съвсем съм оглупял тази вечер! Всемогъщи небеса, разбира се, че една официална жалба би качила Юлан на дръвника! Тя ще допълни показанията на приятеля на убитата прислужничка и везните биха натежали в неин ущърб.
— Точно така! Онзи случай, заради който й се наложило да напусне Съчуан, е потулен. Замесената девойка е дъщеря на префект и на историята е сложен кръст. Но само си представете една професионална танцьорка, която лично разказва пред съда с всичките му непристойни подробности за посегателство, извършено непосредствено до залата, където се подготвя официален банкет! Поетесата е била притисната до стената. Но не повече от мен в момента — добави той и прокара пухкавата си длан по запотеното лице. — Като магистрат на този окръг аз съм в пълното си право да задържа в моя дом обвиняем, минаващ през моята територия. Но, естествено, трябваше да гарантирам пред военната охрана. Има го черно на бяло, подписано от мен и подпечатано с личния ми печат, че поемам отговорност за затворничката, докато се намира под моя покрив. И, не щеш ли, тази жена извършва ново убийство от същото естество, като онова, за което е обвинена. Страхотна наглост! Явно се надява, че аз ще я защитавам, поддържайки версията за тайнствения непознат, проникнал отвън. За да спася и нейната кожа, и моята. Обаче тая няма да я бъде! — магистратът въздъхна и продължи мрачно: — Какъв лош късмет, Ди! Веднага след като съставя доклада си за тази позорна история, Столичният съд ще ме смъкне от длъжност с обвинение в неизпълнение на служебните задължения и престъпно нехайство. Ако имам късмет, ще ме осъдят на принудителен труд някъде по границата. А като си помисля, че поканих тази жена, за да спечеля благоразположението на столичните големци с приятелски жест към една прочута поетеса, изпаднала в беда!
Луо извади от ръкава си голяма кърпа и избърса влажното си лице. Съдията Ди се отпусна в креслото, въсейки рунтави вежди. Приятелят му наистина бе изпаднал в голямо затруднение. Академикът можеше да направи нещо за него и да изиска делото в столицата да се гледа при закрити врати. Евентуална шумотевица би навредила и на самия академик. От друга страна… не, не биваше да избързва!
— Какво каза поетесата? — делово попита той.
— Тя ли? Твърди, че след като влязла в стаята и видяла танцьорката заляна в кръв, изтичала към нея и я прехванала през раменете, за да я повдигне и да разбере какво й е. Разбрала, че е заклана, и дотичала при нас за помощ. Сега лежи в стаята на първата ми съпруга, която я утешава със студени кърпи и всичко, каквото трябва.
— Не спомена ли нещо за вероятен извършител?
— О, да! Повтори ми с известни нюанси онова, което флейтистът ви е разказал. Според Юлан Малък Феникс била непорочна и затова мъжете, които са лоши, много лоши, я мразели. Подметна, че сигурно някой отблъснат ухажор е влязъл и я е убил, подсказвайки ми как да се измъкна! Оставих я, въздържайки се от коментар, като само я помолих засега да поддържа версията за нещастен случай.
— А какво написа регистраторът на смъртните случаи в доклада си?
— Само това, което вече знаем или можем да отгатнем. Потвърждава, че е била убита малко преди да я открием — десет, най-много петнайсет минути, и че е била девствена, което ни най-малко не ме учудва. Това мършаво лице, тия плоски гърди! Последни са я видели жива двете млади танцьорки. Те й донесли чай и курабии, когато дошли да си вземат нещата и да се приберат в „Сапфиреният будоар“. В този миг момата била свежа като праскова.
— Прислугата какво казва? А музикантите?
— Вие пак с този хипотетичен непознат! Не става! Всичките ги разпитахме с моя съветник. Музикантите гледали фойерверките от стаята си и никой от тях не е излизал. И през цялото време навред е било пълно с прислужници: на главното стълбище, по цялата тераса. Нямало е никакъв начин вашият прословут непознат да се качи на етажа, без да го забележат. Натиснах ги до един да признаят дали някой от тях не е познавал танцьорката отпреди: няма такъв. И не забравяйте, че е била девствена! Освен това ножицата е типично женско оръжие. Прекрасен случай, нали? Нищо неясно! От просто по-просто! — заключи той и удари с юмрук по масата. — Пресвети небеса, какъв процес ще стане! Национално събитие! И вашият слуга, от лошата страна на залата, за съжаление! Унизителен завършек на една обещаваща кариера.