Съдията Ди мълчеше и замислено поглаждаше бакенбардите си. Най-сетне поклати скептично глава:
— Има и друга вероятност, Луо, но се опасявам, че и тя не е особено приятна за вас!
— Не може да се каже, че много ме окуражавате, старши братко. Говорете все пак, човек в положение като моето се лови и за сламка!
Съдията Ди облегна лакти на масата.
— Има още трима заподозрени, Луо. Вашите почитаеми гости.
Дребничкият магистрат скочи от креслото си.
— Май сте пили повечко гази вечер, Ди!
— Май е така, иначе по-рано щях да се сетя за тази възможност. Представете си ни всичките на терасата, докато гледахме фойерверките, Луо. Спомняте ли си как бяхме наредени до парапета? Поетесата стоеше от лявата ми страна, вие до нея. Малко по-нататък бяха съветникът и домоуправителят ви. Независимо от бляскавото зрелище аз от време на време се оглеждах наоколо и съм сигурен, че никой от тези хора не се е отделял от парапета. Но не бих могъл да кажа същото за Цао, за Чан и за гробаря, които стояха зад нас. Мярна ми се само академикът в началото и после в края, когато заедно с Чан и гробаря се присъедини към нас. Вие самият видяхте ли ги, докато траеха фойерверките, Луо?
Магистратът, който нервно крачеше от единия до другия край на стаята, рязко спря.
— Когато започнаха фойерверките, дворцовият поет беше близо до мен. Предложих да му отстъпя мястото си, но той отвърна, че виждал и през рамото ми. Зърнах също и брат Лу, недалеч от Чан. По някое време понечих да се извиня на гробаря за липсата на будистки мотиви в символичните фигури, но не успях да го видя, защото в залата беше тъмно, а очите ми бяха заслепени от отблясъците на фойерверките.
— От това се и опасявах! Преди малко ми казахте, че няма поет, който да не знае историята за Стълбището на съпругата, за стаята зад паното и за скритата врата. Това означава, че всеки един от тримата гости спокойно е могъл да убие танцьорката в стаята й. Вече бяхте обявили, че тя ще изпълни номера си веднага след фойерверките. Значи са имали достатъчно време да съставят прост и действен план. След като слугите загасят светлините и очите на всички са приковани в градината, той се мушва зад паното в стаята на танцьорката. Както й говори нещо мило, грабва ножицата и я убива. После спокойно се връща на терасата по същия път. Три минути са му били напълно достатъчни, за да го направи.
— А ако вратата е била заключена?
— Можел е спокойно да почука, без да се чуе навън, защото фойерверките бяха много шумни. Дори и да е заварил някоя прислужничка в стаята на Малък Феникс, винаги е можел да каже, че отвън му е скучно и идва да си побъбри с момичето, отлагайки плана си за по-подходящ момент. Налице са били идеални условия за убийство, Луо!
— Май е така, като си помисли човек — съгласи се Луо, подръпвайки късите си мустаци. — Но, Ди, не е ли нелепо да си представи човек, че някой от тези бележити мъже би…
— Вие добре ли ги познавате, Луо?
— Ами… знаете как е с известните личности, Ди. Виждал съм се с всеки от тях по два-три пъти, но никога насаме. Говорили сме за литература, за изкуство и тъй нататък. Всъщност за тях самите почти нищо не знам. Но все пак по-добре се огледайте другаде, старши братко! Кариерата им ги е превърнала в обществени фигури и ако в живота им имаше нещо тъмно, щеше да се знае. Естествено, това не се отнася до гробаря, който никога с нищо не се е съобразявал! Той невинаги е бил толкова откъснат от земните дела. В началото е оглавявал доста обширна религиозна общност в района на езерата, където смъквал по две кожи от селяните. Е, покаял се впоследствие, но… — Луо леко се усмихна. — Откровено казано, Ди, още не мога да преглътна тази хипотеза.
— Прекрасно ви разбирам, Луо. Доста притеснително е да се приеме, че някой от тези бележити люде може да е убиец. Що се отнася до гробаря, той направи за вас една великолепна калиграфия. Закачена е на паното. Но да забравим засега таланта на тези мъже и да погледнем на тримата като на обикновени заподозрени в дело по убийство. Знаем, че всеки от тях е имал възможност да го извърши. Веднага след това идва проблемът с мотивите. Първото, което трябва да направим, е да проучим живота на танцьорката в „Сапфиреният будоар“. Както изглежда, и тримата са били в Цинхуа от един-два дни и спокойно са могли да се запознаят с Малък Феникс, преди тя да им бъде представена днес следобед. Между другото тя как се запозна с тях?
— О! Когато се качвах, за да покажа на Чан и Цао банкетната зала, Юлан и танцьорката вече се връщаха оттам и аз им представих момичето… По-късно зърнах от терасата, че Малък Феникс и брат Лу се засякоха пред олтара на лисицата. Той е настанен в малката стая точно зад олтара…