— Ясно. И така, след като се върнете от „Сапфиреният будоар“, ще трябва да открием в архива досиетата, които е изучавал Сун, тъй като…
— Велики небеса, убийството на кандидата Сун! Две убийства за изясняване! Почакайте, какво ми каза моят домоуправител за хазаина на Сун?… А, да, след разпита из квартала се оказало, че търговецът се ползва с добро име. Нищо съмнително около него, нямало помен от скандал или нещо друго. Според Мен той държеше да изложи пред нас теорията си за скитника само за да покаже колко е съобразителен. Нали знаете, хората много обичат да си играят на следователи!
— Добре, значи можем да отхвърлим Мън. Бях склонен да мисля, че Сун е имал връзка с дъщеря му. Тя е хубавка, а според прислужничката от стаята й се чували романсите, които Сун свирел вечер на своята флейта. Ако Мън е подразбрал нещо… Но сега знаем, че Сун е бил влюбен в Шафран и че сребърните накити са били предназначени за нея. А и кандидатът е говорил на Шафран за Мън, но не е споменал, че го подозира в убийството на баща си. Така че търговецът на чай остава извън подозрение. Да се върнем на Малък Феникс — добави той, поглаждайки дългата си черна брада. — Намерението ни беше да разберем от нея как е изглеждал бащата на Шафран. Може би трябва да разпитате в „Сапфиреният будоар“ дали танцьорката не е споменавала, че пазителката на светилището на Черната лисица е незаконно дете и че баща й е още в Цинхуа. Хайде да си съставим програма за утрешния ден, Луо. Първо, вие ще отидете в „Сапфиреният будоар“. Второ, ще потърсим в архивите делото отпреди осемнайсет години, от което се е интересувал убитият Сун. Трето…
— В „Сапфиреният будоар“ ще трябва да отидете вие наместо мен, Ди! Обещах на съпругите и на децата си утре сутрин да покажа на гостите олтара на луната, който са построили в четвъртия двор. Ако възрастната ми майка е добре, също ще се присъедини към нас.
— Добре. Ще отида в „Сапфиреният будоар“ веднага след закуска. Моля да ми изпратите по прислугата препоръчително писмо до съдържателката на заведението. После ще се присъединя към вас, докато разглеждате олтара на луната. При първа възможност двамата ще отидем в съдилището да потърсим из архивите. Що се отнася до третата задача, с нея ще се заема също аз. Трябва да се отиде до светилището на Черната лисица, за да бъде убедена Шафран да напусне това място. Предполагам, че можете да я настаните в някое кътче? — колегата му кимна и съдията продължи: — Ще бъде трудно да я откъснем от лисиците й и от нейния зловещ възлюбен, но се надявам да я склоня. Като стана дума за Шафран, искам да ви обърна внимание, че брат Лу обикновено отсяда в един храм на края на града. Той си има някаква мъглява теория, според която известни хора били в особени отношения с лисиците. Ух, жалко, че не попитах Шафран дали баща й е слаб или дебел!
— Глупости, Ди! — нетърпеливо го прекъсна Луо. — Нали Шафран ви е казала, че според танцьорката той бил красив?
Съдията кимна одобрително. Независимо от разсеяния си вид колегата му всъщност беше много внимателен слушател.
— Точно така, Луо. Но може би Малък Феникс е казала това само за да зарадва нещастното дете. Ще отида в храма веднага след като се наобядвам, за да мога следобед да свърша тази трудна задача. Освен ако префектът не ме повика, разбира се.
— О, небеса, само това не! — възкликна Луо. — Не можете да си представите колко съм ви признателен, Ди! Вие ми дадохте искрица надежда!
— За съжаление твърде мижава. Всъщност за колко часа сте насрочили угощението при Смарагдовата скала? Тя е извън града, нали?
— Да. Това е най-живописната местност в околността, старши братко. Намира се върху билото на близката планина, на около половин час път с носилка от Западната врата. Както знаете, в чест на Есенния празник човек трябва да се изкачи на някое високо място. Там има много красив павилион до вековна борова гора. Не може да не ви хареса. Прислугата ще отиде преди нас, за да приготви каквото трябва, а ние ще тръгнем към шест часа вечерта, за да стигнем точно преди залеза. Минава полунощ, Ди, и съм капнал. Сега най-добре е да си лягаме. Само ще отскоча до залата, за да видя надписа, който е направил брат Лу.
— Калиграфията е великолепна! — каза съдията и също стана. — Но от съдържанието може да се извади заключение, че смъртта на танцьорката му е била известна.
ГЛАВА XIII
Съдията Ди пие чай с една дебела матрона; той подозира в убийство изтъкнати личности
Съдията Ди се събуди рано. Отвори плъзгащата се врата и излезе по нощна роба на терасата, за да се наслади на утринната свежест. Скалата сред езерцето още тънеше в сумрак, бамбуковите листа бяха покрити с роса. От резиденцията зад него не долиташе никакъв шум. Като че ли още никой не беше станал. Навярно прислугата си бе легнала снощи късно, привършвайки с разтребването. И все пак откъм съдилището долитаха гръмогласни заповеди и дрънчене на оръжие: стражата провеждаше утринния си преглед.