Без да бърза, съдията приключи с тоалета си и облече синя копринена роба, на главата си постави квадратна черна шапка от колосана коприна. Плесна с ръце и нареди на сънения прислужник да му донесе чайник, купичка ориз и туршия. Момчето се върна с отрупан поднос. На него имаше бял ориз, разни зеленчуци в саламура, студено пиле, омлет от раци, яхния от зелен фасул, бамбукова кутия, пълна с пирожки, и купа с нарязани пресни плодове. Изглежда, подобни пищни закуски бяха всекидневие в резиденцията. Съдията помоли слугата да пренесе масичката на терасата. Тъкмо беше започнал да се храни, когато от трибунала пристигна чиновник със запечатан плик, надписан с неговото име. Беше бележка от магистрата Луо.
Домоуправителят ще отнесе тялото на покойната танцьорка в „Сапфиреният будоар“. Там ще им обясни, че е в техен интерес да запазят тази история в тайна до утре, когато ще я обявя на съдебното заседание. Приложено към бележката, ви изпращам и препоръчително писмо до съдържателката.
Съдията пъхна писмото в ръкава си и помоли чиновника да го изведе през главния вход на трибунала, като му обясни, че иска да се разходи. След ъгъла нае носилка и нареди да го откарат до „Сапфиреният будоар“. Докато оглеждаше улиците, които вече се изпълваха с народ, се питаше как ли колегата му е успял да прикрие смъртта на танцьорката от своя персонал. Вероятно бдителният домоуправител бе взел необходимите мерки. Носачите оставиха носилката в един тих жилищен квартал пред дискретна, лакирана в черно врата. Съдията се готвеше да им каже, че са сбъркали адреса, когато забеляза двата йероглифа „Сапфиреният будоар“, гравирани върху почти незабележима медна плоча до вратата.
Един смръщен портиер го въведе в красив павиран двор с разхвърляни навред саксии от изваян бял мрамор. Над голямата врата в дъното, лакирана в червено, се четеше надпис от два големи сини йероглифа на бял фон: „Сред цветята пролет вечна.“ Подпис нямаше, но калиграфията напомняше за стила на брат Лу.
Някакъв як мъжага с надупчено от шарка лице пое недоверчиво писмото от ръцете на съдията Ди, но щом зърна червения печат на съдилището, веднага се сгъна в раболепен поклон. Той поведе съдията по закрит проход с изваян парапет от червено лакирано дърво покрай китна градинка с разцъфнали цветя. Стигнаха до неголяма приемна и съдията Ди се разположи до полирана масичка за чай от сандалово дърво. Пухкав килим от синя вълна покриваше пода, стените бяха с брокатени тапети в същия цвят. Синкав дим се издигаше на спирали от бяла порцеланова кадилница, поставена на допряна до стената масичка от червено дърво с богата резба. През отворената плъзгаща се врата съдията виждаше само ъгъла на двукатна сграда оттатък градинката. Нежен звук на цитра долиташе през дървената решетка, която прикриваше терасата. Пансионерките получаваха всекидневния си урок по музика.
В стаята влезе внушителна жена, облечена в златоткана кафява роба. Следваше я смръщена прислужничка с поднос за чай. Кръстосала ръце в дългите си ръкави, съдържателката започна обичайните приветствия. Съдията Ди се взря в землистото на цвят лице, в провисналите бузи и малките лукави очички и усети силна неприязън.
— Домоуправителят на съдебната резиденция идва ли вече? — прекъсна той витиеватата й реч.
Съдържателката нареди на прислужничката да сложи подноса на масичката и да ги остави насаме. След това, оправяйки гънките на робата с бялата си пълна длан, се обърна към съдията:
— Недостойната личност, застанала пред негово превъзходителство, дълбоко съжалява за злощастния инцидент. От цялото си сърце се надявам, че не е помрачил почитаемия ви банкет.
— Колегата ми обяви пред гостите, че танцьорката е наранила крака си. Можете ли да ми покажете нейните документи?
— Предполагах, че ще искате да ги видите — отвърна тя с изкуствена усмивка.
Съдържателката извади от ръкава си връзка документи и ги подаде на съдията. Още от първия поглед Ди разбра, че не представляват никакъв интерес за следствието. Малък Феникс била дъщеря на дребен зарзаватчия, имала четири по-големи сестри и понеже баща й не можел да й осигури зестра, преди три години я продал на „Сапфиреният будоар“. Заведението й осигурило уроци по танци при много известен учител, както и основни познания по четене и писане.