— Поддържаше ли по-тесни приятелски отношения с някое от момичетата или с клиент? — поинтересува се съдията.
Съдържателката церемониално напълни чашата му.
— Господата, които посещават това заведение — спокойно отвърна тя, — до един познават Малък Феникс. Беше много талантлива танцьорка и клиентите направо си я изтръгваха един от друг, за да си осигурят нейно изпълнение на своите приеми. Но физически не беше особено привлекателна и само някои възрастни господа се стремяха да спечелят благоразположението й, помамени навярно от донейде момчешката й външност. Тя винаги е отказвала, а аз избягвах да насилвам волята й по какъвто и да било начин, защото докарваше достатъчно на заведението с танците си — матроната сбърчи леко вежди и продължи: — Беше уравновесено момиче и не се налагаше да я наказвам. Много съвестно се отнасяше към уроците си по танци. Но останалите не я обичаха, разправяха за нея, че… миришела неприятно, че била жена лисица. Не е лесно да се поддържа ред сред толкова млади жени, събрани на едно място, ваше превъзходителство… Нужно е голямо търпение, както и правилно оценяване…
— Никога ли не се е забърквала в някакви истории с изнудване?
Жената вдигна ръце в знак на протест.
— О, ваше превъзходителство! — възкликна тя, като стрелна укорно с очи съдията. — Моите момичета до едно знаят, че първата, която се осмели да извърши нещо нередно, незабавно ще бъде наказана с камшик. Естествено, приемаше бакшиши и… с една дума, много я биваше, както изглежда, да предизвиква прояви на щедрост чрез, хм… по най-различни начини. Напълно почтени обаче. Тъй като беше послушна, разрешавах й от време на време да ходи при онази пазителка на светилището на Черната лисица, но само защото там учеше интересни песни, които много се харесваха на клиентите ни. Около Южната врата се навърта всякаква измет, ваше превъзходителство — добави тя през стиснати устни. — Може там да е завързала неподходящи познанства и точно това да е довело до ужасното престъпление. Човек никога не бива да оставя момичетата без надзор: ето го урока от тази трагедия! Като си помисля за всичките пари, които съм вложила в нея за уроци по танци, по музика…
— Пазителката на светилището, за която споменахте, от вашето заведение ли е избягала навремето?
— О, не, ваше превъзходителство! Навремето това момиче било продадено на едно малко заведение до Източната врата. Много ниска категория, свърталище на хамали и други разбойници, истински… вертеп, ако негово превъзходителство ми разреши…
— Ясно. Да сте чували Малък Феникс да споменава, че пазителката на светилището не е сираче и че баща й живее тук?
— Никога, ваше превъзходителство. Един ден попитах Малък Феникс дали онази девойка приема понякога… господа, но тя ми отвърна, че освен нея друг не ходел в светилището.
— Поетесата Юлан много се разстрои от смъртта на танцьорката. Дали между тях не е възникнало някакво по-особено чувство, от едната или от другата страна?
Съдържателката сведе очи.
— Явно на почитаемата Юлан направиха силно впечатление младостта и сдържаното поведение на танцьорката… — бавно започна тя и побърза да добави: — Както и талантът й, разбира се. Аз се отнасям много спокойно към близостта между жени, ваше превъзходителство. И понеже имах честта да познавам поетесата от столицата…
Съдържателката не довърши изречението и сви рамене. Съдията Ди стана и докато вървеше към изхода, подхвърли небрежно:
— Негова светлост академикът, почитаемият Чан Ланпо и преподобният Лу бяха много опечалени, че така и не им се удаде възможност да оценят изкуството на Малък Феникс. Предполагам, че все пак са виждали преди това танците й…
— Едва ли, ваше превъзходителство! Тези високи гости удостояват понякога с посещението си този окръг, но винаги избягват всякакви приеми, официални или частни. В града широко се обсъждаше фактът, че сега приеха поканата на негово превъзходителство Луо. Но пък магистратът е толкова прекрасен човек! Винаги внимателен, винаги готов всекиго да разбере… Моля негово превъзходителство да повтори името на духовното лице, което спомена…
— Няма значение. Довиждане.
В съдилището съдията Ди веднага прати един прислужник да извести за пристигането му магистрата Луо. Завари колегата си в личния му кабинет, изправен пред прозореца с ръце зад гърба.
— Надявам се, че поне вие сте спали добре, Ди — уморено каза той и се обърна. — Защото аз прекарах ужасна нощ. Един час след полунощ влязох в покоите на първата ми съпруга, понеже тя си ляга рано, и се надявах там да поспя. Обаче я заварих будна да се разправя с третата и четвъртата пред леглото! Първата ме призова да разреша спора им и мина доста време, докато успея да се измъкна с четвъртата, но тя още веднъж ми обясни с най-големи подробности за какво точно бил спорът им — и като посочи един официален плик на писалището, добави патетично: — Специален пратеник от префектурата донесе това писмо за вас. Ако префектът ви призовава, веднага се хвърлям да се удавя!