Съдията Ди разпечата плика. На официална бланка бе изписано кратко нареждане да се прибере незабавно в Пуян и да поеме задълженията си, тъй като префектът не се нуждаел повече от присъствието му.
— Нареждат ми да се върна в Пуян. Най-късно утре сутрин трябва да потегля.
— О, небеса! Все пак ни остава цял ден. Какво научихте от съдържателката?
— Факти, които утежняват положението на Юлан. Първо, поетесата, изглежда, наистина се е влюбила в танцьорката. Освен това никой от вашите трима гости не е посещавал „Сапфиреният будоар“ и според съдържателката малко вероятно е някой от тях да е познавал танцьорката отпреди. Какви са плановете на гостите ви за следобеда? — попита той, докато магистратът Луо унило поклащаше глава.
— Трябва да се видим в четири часа следобед в библиотеката, за да прочетем и да обсъдим моето Последно поетично произведение. Като си спомня с какво нетърпение чаках този миг!
— Според вас хората на вашия домоуправител ще успеят ли да проследят някой от гостите ви, ако му хрумне да излезе навън след обедния ориз?
— Велики небеса, Ди, искате да ги следим? Добре де — примирено сви той рамене, — и без това с кариерата ми, както изглежда, е свършено. Защо пък да не поема този риск!
— Чудесно! Иска ми се също да наредите на сержанта от Южната врата да прати двама въоръжени стражници в някои от дюкяните срещу пущинака, за да наблюдават входа. Нека задържат всеки, който се опита да влезе. Не трябва да допускаме да се случи нещо лошо с онова нещастно дете, а може би и аз ще имам нужда от помощ, когато следобеда отида в светилището. Къде са сега гостите ви?
— Закусват, а Юлан е с първата ми съпруга. Ще имам време да ви заведа до архива.
Той плесна с ръце и когато се появи началникът на стражата, му нареди лично да иде до Южната врата и да предаде нарежданията на сержанта. На излизане от кабинета магистратът Луо каза на съветника Као, че има нужда от него в архива.
Магистратът отведе съдията през лабиринт от коридори до едно просторно хладно помещение. От пода до тавана стените бяха заети от сандъци, широки етажерки с наредени по тях червени кожени кутии, съдържащи архива, огромни тефтери и папки. Във въздуха миришеше приятно на восъка, с който натриваха кожените кутии, и на камфор, служещ за прогонване на насекомите. Възрастен чиновник подреждаше документи, седнал в единия край на огромна маса в средата на помещението. На другия край брат Лу се беше вдълбочил в някаква папка.
ГЛАВА XIV
Необичайна находка в архива; годината на Кучето разкрива тайните си
Дебелият гробар носеше кафява шаячна наметка, прихваната на лявото рамо с ръждясала закопчалка. Той изслуша безстрастно поздравленията на двамата магистрати, не каза думица и докато Луо се разливаше в благодарности за снощния надпис. Най-накрая потупа с дебелия си пръст папката пред себе си и изрече дрезгаво:
— Дойдох да попрочета нещо за бунта отпреди двеста години. При Южната врата е станала жестока сеч. Ако всички загинали на това място още се намираха там, нямаше да можете път да си пробиете! Може би се нуждаете от тази папка, Луо?
— Не, дойдох да потърся едни документи.
Гробарят вторачи в него жабешките си очи.
— А, така ли? Ако не ги намерите, не ви остава друго, освен да затворите тази стая и да покадите благовония пред олтара на Черната лисица. След това, като се върнете, ще откриете, че търсеният документ се подава с единия край сред другите книжа на полицата. При нужда духът на лисицата може да помогне на чиновниците — той затвори досието и се изправи. — Не е ли вече време да ходим при олтара на луната?
— Тръгваме веднага. Ди, надявам се и вие скоро да се присъедините към нас. А, ето го и съветника ми! Као, помогнете на моя колега да се ориентира в досиетата!
Луо почтително отвори вратата и последва гробаря навън.
— Какво мога да направя за негово превъзходителство? — попита Као с ясен, отчетлив глас.
— Чух, че преди осемнайсет години, в годината на Кучето, тук е било извършено убийство, останало неразкрито, господин Као. Бих желал да хвърля поглед на документите по това дело.