— Ех, ако можех да зърна оригиналите на тези писма! — възкликна съдията. — Изучавал съм графология и нямаше да ми е трудно да открия истината. Но за това ще отиде цял един ден в столицата, а и се съмнявам, че Столичният съд би ми предоставил оригиналите.
Той ядно задърпа мустаците си.
— Защо пък да са ви нужни на всяка цена писмата, Ди? Толкова проницателен човек като вас, старши братко, не може да не изнамери някакъв друг начин, за да се разбере кой от тримата е убиецът. Ами че виновникът е водил двойствен живот! Вие навярно сте доловили нещо в начина им да разговарят или в…
Съдията недоволно поклати глава.
— Никаква надежда, Луо! Главното затруднение за нас идва от това, че и тримата заподозрени са необикновени личности, чиито действия и реакции не могат да бъдат съдени по нашите общоприети критерии. Нека си го признаем, Луо: тези трима мъже ни превъзхождат и по знания, и по талант, и по опит — да не говорим за видната им роля в националния живот. Откритият разпит би довел и двама ни до пълен провал. Дребните хитрини на занаята също едва ли ще доведат до нещо. И тримата са изключително умни, приятелю, владеят се отлично и познават живота. Специално академикът пък има и много по-голям опит от нас в разследването на престъпления. Пълна загуба на време би било да се опитваме да ги блъфираме или да ги плашим.
— Откровено казано, Ди — унило вметна Луо, — аз не мога все още да си представя, че някой от тези велики писатели може да е извършил толкова долнопробни престъпления. Вие наистина ли мислите, че е един от тримата?
— Ние просто предполагаме — сви рамене Ди. — Например мога да си представя, че академикът, преситен от богатия си опит и изпитал всичко, което един нормален живот може да предложи, търси по-особени усещания. Дворцовият поет пък е обзет от съжаления, че е живял вторично, и се съмнява в стойността на поезията си. Подобно гнетящо чувство може да избие в най-невероятни действия. А брат Лу, както научих от вас, преди да достигне вътрешното си преображение, жестоко е мачкал селяните от своя манастир. Сега пък, както изглежда, е решил да се извиси над доброто и злото, което е твърде опасна позиция. Просто ви представям някои от възможните основания, за които се сещам в момента. Всъщност нещата са много по-сложни.
Дребничкият магистрат кимна, бръкна в една от кошничките, извади шепа дребни сладки и замислено ги захруска. На съдията Ди много му се пиеше чай, но чайникът се намираше под седалката, а точно в този момент носилката се наклони застрашително.
Той надникна през перденцето и видя, че се изкачват по стръмен баир сред високи борове. Луо избърса пръсти в кърпичката и се обади отново:
— Обичайните проверки също едва ли ще доведат до нещо, поне що се отнася до Чан и Цао. И двамата ми казаха, че са си легнали рано онази вечер, когато е бил убит Сун. Но както знаете, общинската странноприемница, където бяха отседнали, е голяма, направо огромна, и винаги оживена. Непрекъснато пристигат и си заминават разни чиновници, по всяко време на денонощието. Няма начин да проверим дали са казали истината. При това, естествено, и да са излизали посред нощ, са го направили внимателно, с всички предпазни мерки. А с гробаря как е?
— Нищо обещаващо. Сам се уверих, че всеки може да влиза и да излиза, както си иска, от онзи храм. Освен това оттам тръгва пряк път за квартала при Източната врата, където живее търговецът на чай. Да, смъртта на Шафран ни вкара в задънена улица, Луо!
Двамата магистрати потънаха в мрачно мълчание. Съдията Ди бавно прокара пръсти през бакенбардите си.
— Още веднъж се връщам към снощната вечеря — каза той след дълга пауза. — Забелязахте ли колко любезни един към друг бяха вашите гости? И четиримата, включително и поетесата. Вежливи, но и сдържани, приветливи, но без никаква интимност, със зрънце ирония, неизменна при подобен род литературни срещи между хора, достигнали върха на славата. Случвало им се е да се срещат от време на време през последните години и кой може да каже какво точно мислят един за друг, какви любовни спомени или взаимна омраза ги свързват? Никой от тримата не допусна и сянка от истински чувства. С поетесата е по-друго. Тя е страстна натура и тези шест седмици затвор и изпитания са оставили отпечатъка си върху нея. Снощи тя само за миг повдигна крайчеца на маската си и веднага долових как напрежението сред присъстващите рязко се покачи.
— Говорите за момента, когато изрецитира стиховете си на тема „Весела сбирка“?