— Сун? — повтори гробарят, като остави пръчиците на масата. — Не се ли казваше така убитият онзи ден кандидат?
— Точно така. И в тази връзка двамата с моя колега стигнахме до предателството на генерал Мо.
— Питам се какво ли очаквате да откриете — намеси се академикът. — Ако си въобразявате, Луо, че присъдата е била съдебна грешка, държа да ви уверя, че се лъжете. Аз бях съветник на императорския цензор и отблизо проследих всички разисквания по делото. Повярвайте ми, генералът беше виновен. Жалко наистина, защото беше безупречен воин и на пръв поглед много свестен мъж. Но някъде в душата си таеше нещо болезнено, ядеше го някаква неясна история със закъсняло повишение.
Дворцовият поет кимна и отпи от чашата си.
— Аз съм пълен невежа по отношение на криминалните дела — с ясен глас обяви той, — но обожавам загадките. Бихте ли ми обяснили, Луо, каква е връзката между тази стара история за държавна измама и съвсем прясното убийство на кандидата Сун?
— Точно защото младият мъж се наричаше Сун, помислихме, че може и да е бил брат на дъщерята на наложницата, за която спомена моят колега Ди.
— Тази хипотеза ми се струва несъстоятелна — възрази поетът.
Юлан като че ли понечи да се обади и съдията побърза да каже:
— Никак не е несъстоятелна! Можете ли да си представите, че наложницата на генерала е подхвърлила момиченцето, което е родила, защото е било плод на тайна връзка? Според нас, когато е научил, че неговата сестра, както и бившият любовник на майка му живеят тук, кандидатът е дошъл в Цинхуа, за да потърси този човек. Двамата с моя колега установихме, че Сун е преглеждал архивите на трибунала, за да стигне до близки и приятели на генерала.
— Моите поздравления, Луо! — провикна се академикът. — Вие сте съумявали блестящо да изпълнявате служебните си задължения, докато в същото време ни посрещахте блестящо и бяхте безупречен домакин. И толкова дискретно, че ние нищичко не сме усетили. Има ли нещо ново във връзка с убийството на кандидата?
— Всички заслуги са на моя колега Ди. Той ще ви съобщи последните новини.
— По силата на чиста случайност — обясни Ди — открих сестрата на Сун! Оказа се, че е пазителка на светилището на Черната лисица до Източната врата. Почти е луда и все пак…
— Доколкото ми е известно — прекъсна го дворцовият поет, — в съда не се приемат показанията на лица с увредени умствени способности.
Гробарят се бе обърнал към съдията и го гледаше втренчено с огромните си очища.
— Значи, Ди — извика той, — вие познавате Шафран?
ГЛАВА XVIII
Една отчаяно влюбена жена разкрива душата си; академикът прави голяма крачка напред.
Дебелите бърни на брат Лу се разтеглиха. После той каза умислено, въртейки в едрата си космата длан чашата с вино:
— И аз съм го виждал това момиче, един-единствен път. Много ми е интересно заради близостта й с лисиците. Там гъмжи от тях. Знаете ли историята й? Продали я в някакъв долнопробен бардак и там е отхапала езика на първия си клиент. Съвсем като лисица, нали? Онзи едва не умрял. В суматохата тя скочила през прозореца, скрила се в светилището на Черната лисица и оттогава не е мърдала оттам.
— Кога я видяхте за последен път? — небрежно попита съдията.
— Кога ли? О, трябва да има една-две години. Преди три дни, когато пристигнах тук, исках да пообщувам малко с нея, за да разбера нещо за отношенията й с лисиците. На два пъти ходих — уточни той, поклащайки глава. — Всеки път стигах до портала и се връщах обратно. За мен там има твърде много призраци — гробарят отново напълни чашата си и се обърна към магистрата Луо: — Снощната танцьорка в лице също напомняше лисица. Как е кракът й?
Дребничкият магистрат се облещи въпросително към Ди. Той кимна и Луо изстреля почти в скоропоговорка:
— Снощи не искахме да ви безпокоим, господа, затова ви казахме, че е било нещастен случай. Момичето бе убито.
— Така си и помислих! — измърмори гробарят. — Трупът е бил съвсем близо до нас, докато ние пиехме и бъбрехме…
Дворцовият поет гледаше Юлан с изплашено лице.
Поетесата кимна и академикът се обади раздразнено:
— Трябваше да ни предупредите, Луо! Ние, видите ли, не сме от хората, дето се разстройват толкова лесно. А и моят дългогодишен опит като съдия можеше да се окаже полезен. И така, Луо, вече си имате две убийства на гърба, така ли? Някаква следа при това на танцьорката?