Що се отнася до някои аспекти на литературния живот, засегнати в романа, да припомним, че в продължение на две хиляди години успехът на литературните изпити е бил единственият достъп до официална кариера в Китай. Всеки имал право да се яви, като, естествено, потомците на богатите са можели да се подготвят много по-добре от децата на бедните. Издържалите изпита — какъвто и да бил общественият им статус или имотното състояние — получавали официална стипендия, което придавало известна демократичност на режима и донейде допринасяло за обединението на китайското общество. Литературните занимания играели важна роля в живота на китайците, като сред тях на преден план стояла калиграфията, ценена повече и от живописта. Нищо чудно, ако си припомним, че йероглифите са по-скоро рисувани идеограми, отколкото букви — калиграфията би могла донякъде да се сравни със западната абстрактна живопис.
Трите действащи религии по онова време са конфуцианството, даоизмът и дошлият от Индия будизъм, който започва да се разпространява през I в. Преобладаващата част от държавните чиновници били конфуцианци, гледащи благосклонно на даоизма, но определено отрицателно настроени спрямо будизма. През VII в. пак от Индия идва една нова будистка секта — чан, която заимства множество елементи от даоизма. Привържениците й отхвърлят ролята на Буда като спасител и обявяват свещените книги за безполезни, заявявайки, че всеки трябва да търси светлината вътре в себе си. Това учение се пренася от еклектично настроени литератори и особено се прочува в Япония под името Дзен. В настоящата история брат Лу е дзенски монах.
Китайските народни вярвания, свързани с лисицата, датират отпреди началото на новата ера и са често срещан мотив в литературата. По този въпрос съм се опирал на изследването на холандския синолог J. J. M. de Groot, The Religious System of China, v. 2, b. 2, pp. 576–600 (E. J. Brill, Leiden, 1910).
По времето на съдията Ди китайците не носели плитки. Този обичай им бил наложен от манджурските нашественици след 1644 г. Мъжете събирали косите си на кок и ходели навред с шапка, която сваляли само преди лягане. Като тежка обида се приемало явяването пред някого с гола глава; единствените изключения се допускали за даоистките отшелници и будистките монаси. Тази особеност е засегната във връзка с убийството на кандидата Сун.
По времето на династия Тан китайците не пушели — тютюнът и опиумът навлизат в Китай столетия след смъртта на съдията Ди.