Робърт Сойер
Поглед в бъдещето
На Ричард М. Готлиб
С Ричард се срещнахме за първи път в гимназията през 1975 година. Тогава всеки от нас си представяше много различно бъдеще за себе си. Но едно нещо ни изглеждаше абсолютно ясно: независимо колко години щяха да минат, винаги щяхме да си останем приятели. Вече е четвърт век по-късно и с удоволствие мога да заявя, че тази част се случи точно както беше планирана.
Книга I
Април 2009 година
Този, който умее да предвижда нещастията, страда по два пъти от тях.
1.
Отрязък от време-пространството…
Центърът за управление на Големия адронен колайдер на ЦЕРН се намираше в нова сграда: построяването й беше възложено през 2004 г. и довършено през 2006 г. Сградата обграждаше вътрешен двор, който нямаше как да не бъде наречен „ядрото“. Всеки кабинет имаше прозорци с изглед както към ядрото, така и към останалата част от ширналата се във всички посоки територия на ЦЕРН. Четириъгълникът, заобикалящ ядрото, беше двуетажна сграда, но главните асансьори имаха четири спирки: две надземни равнища, сутеренът, съдържащ котелното отделение и склада; и подземното стометрово равнище, водещо до района на скелето за монорелсата, използвана за обхождане на двайсет и седем километровия кръгъл тунел на колайдера. Самият тунел минаваше под обработваеми земи, покрайнините на женевското летище и подножието на планината Юра.
Южната страна на главния коридор в сградата на Центъра за управление бе разделена на осемнайсет дълги секции, всяка от които беше украсена с мозайка, направена от художник от една от страните, членки на ЦЕРН. Гръцката изобразяваше Демокрит и произхода на теорията за атома; немската описваше живота на Айнщайн, а датската — на Нилс Бор. Не всички мозайки имаха физици за свои теми: на френската се виждаше изглед от Париж, а италианската показваше лоза с хиляди лъскави аметисти на мястото на гроздовете.
Същинската контролна зала в Центъра за управление на Големия адронен колайдера бе идеален квадрат с широки, плъзгащи се врати, разположени точно в центъра на две от стените. Залата беше висока два етажа и стените на долния бяха от стъкло, така че туристическите групи да могат да наблюдават работата вътре; ЦЕРН предлагаше тричасови туристически обиколки в понеделниците и съботите между 9:00 и 14:00 часа. Под прозорците висяха деветнайсетте знамена на страните членки, по пет на всяка стена; двайсетото място бе заето от знамето на Европейския съюз.
В контролната зала имаше десетки конзоли. Една беше предназначена за инжектиране на частици; тя контролираше началото на експериментите. Следващата беше разположена под ъгъл и съдържаше десет монитора, които да показват резултатите, изпратени до ALICE1 и CMS2 детекторите, огромни подземни системи, които записват и се опитват да идентифицират частиците, получени от експериментите с Големия адронен колайдер. Мониторите на третата конзола показваха частите от постепенно спускащия се под земята тунел на колайдера, с Н-образния монорелсов път, висящ от тавана.
Лойд Симко, изследовател, родом от Канада, седна пред конзолата за инжектиране. Той беше на четирийсет и пет, висок и гладко избръснат. Очите му бяха сини, а късо подстриганата му коса бе толкова тъмнокафява, че можеше да се нарече дори черна — като се изключи областта около слепоочията, където беше прошарена.
Физиците, занимаващи се с теорията на елементарните частици, не се славеха като любители на елегантното облекло и доскоро Лойд не правеше изключение. Но преди няколко месеца се бе съгласил да дари целия си гардероб на женевския клон на Армията на спасението и бе позволил на приятелката си да избере всичките му нови дрехи. Честно казано, дрехите бяха малко крещящи за неговия вкус, но беше принуден да се съгласи, че никога не е изглеждал толкова елегантно. Днес той носеше бежова риза, сако в коралов цвят и кафяви панталони с външни вместо вътрешни джобове; и — в съзвучие с модната традиция — черни италиански кожени обувки. Лойд също така се бе сдобил с няколко универсални символа за висок статус, които по случайност си отиваха по цвят с облеклото му: химикалка „Мон Блан“, която носеше защипана за вътрешния си джоб, и златен швейцарски аналогов часовник.
От дясната му страна, пред детекторната конзола, седеше самата специалистка по наконтване — приятелката му инженер Мичико Комура. Десет години по-млада от Лойд, на трийсет и пет, Мичико имаше дребно чипо носле и лъскава черна коса, фризирана на популярната в момента прическа каре.
1
ALICE (A Large Ion Collider Experiment) — една от шестте експериментални установки на Големия адронен колайдер, предназначена да изучава сблъсъците между тежки йони. — Б.пр.
2
CMS (Compact Muon Solenoid — Компактен мюонен соленоид) — един от двата големи универсални детектора на елементарни частици в Големия адронен колайдер. — Б.пр.