По коридора се зададе привлекателна жена на средна възраст с луничаво лице. Мут й показа значката си.
— Търся Тео Прокопидис — каза той.
Жената кимна.
— Преди обяд беше тук; сега ще проверя къде е.
Тя го поведе навътре в сградата; надникна в две стаи, но Тео не беше там.
— Да проверим в кабинета на съпруга ми — предложи. — Двамата с Тео работят заедно. — Те тръгнаха по друг коридор и влязоха в един кабинет. — Джейк, този човек е полицай. Търси Тео.
— Той слезе в тунела — отвърна Джейк. — Пак проклетият криостатен клъстер в трети октант.
— Може да е в опасност — обясни Мут. — Ще ме отведете ли при него?
— В опасност ли?
— В неговото видение днес трябва да бъде застрелян — и аз имам много добра причина да вярвам, че това ще стане долу в тунела.
— Мили Боже — възкликна Джейк. — Ъъъ, да, разбира се — ще ви отведа при него… По дяволите! Дявол да го вземе, сигурно е тръгнал с влакчето.
— Влакчето ли?
— По продължение на целия пръстен има монорелсов влак. Сигурно е отишъл с него на десет километра оттук.
— Само един влак ли имате?
— Преди бяха четири, но отдавна ги продадохме. Остана ни само един.
— Можете да влезете през станцията за достъп — обади се жената. — Няма път дотам, но можете да прелетите над нивите.
— Да, да! — възкликна Джейк. Той се усмихна на жена си. — Красива и умна! — После се обърна към Дрешер. — Да вървим!
Джейк и Мут тръгнаха по коридора, минаха през фоайето и излязоха на паркинга.
— Ще вземем моята кола — каза детективът. Двамата седнаха вътре, Мут натисна бутона за старт и колата се вдигна над земята. Джейк го упъти как да излезе от комплекса, след което посочи към широките земеделски ниви.
Колата полетя.
Тео погледна към кутията на криостатния клъстер. Нищо чудно, че Джигс беше имал проблеми с ремонта му: опитал се бе да влезе през погрешния вход. Таблото, зад което беше работил, бе все още отворено, но потенциометрите, които трябваше да се поправят, се криеха зад друго табло.
Опита се да отвори люка, който щеше да му даде достъп до правилните механизми за управление, но не успя да го помръдне. Напълно занемарен в тъмния влажен тунел, люкът очевидно беше ръждясал и не можеше да се отвори. Тео порови в кутията, търсейки подходящ инструмент, но намери само няколко отвертки, които не можеха да свършат работа. Всъщност се нуждаеше от железен лост или нещо подобно. Тихо изруга на гръцки. Можеше да се върне с влакчето в комплекса и да вземе подходящия инструмент, но това му се струваше загуба на време. Нямаше начин в тунела да няма нещо, което да може да се използва. Погледна назад по пътя, откъдето беше дошъл; през последните няколкостотин метра от пътуването си не бе забелязал нищо, което да му свърши работа, но пък тогава просто зяпаше. Въпреки това реши, че е по-добре да продължи напред по тунела, без да се отдалечава много, за да види дали няма да открие нещо подходящо.
Отдалечената станция за достъп се намираше в стар бетонен бункер насред нива, засята с рапица. Колата кацна върху една къса алея, от която тръгваше по-широк път в друга посока. Мут угаси двигателя. Двамата с Джейк излязоха навън.
Беше обяд и тъй като вече бе октомври, слънцето не се беше издигнало много високо в небето. Но поне пчелите, които през лятото бяха същинска напаст, сега се бяха скрили. По планинските склонове растяха предимно иглолистни дървета, но долу беше пълно с широколистни; листата на повечето вече бяха пожълтели.
— Да вървим — каза Джейк.
Мут се поколеба.
— Нали няма опасност от облъчване?
— Не и докато колайдерът е изключен. Напълно безопасно е.
Докато вървяха към бункера, край тях изприпка таралеж и побърза да се скрие в разцъфналата рапица. Джейк се спря за малко пред вратата. Тя беше от старомодния вид — с панти и секретна ключалка. Но бе разбита — в тревата до бункера беше захвърлен железен лост.
Детективът се приближи.
— Няма ръжда — отбеляза той и посочи метала, който се бе показал след разбиването на ключалката. — Извършено е наскоро. — Подритна леко железния лост с върха на скъпата си обувка. — Тревата отдолу е все още зелена; сигурно се е случило или днес, или вчера. — Погледна към Джейк. — Държите ли нещо ценно долу?