Тунелът напред беше прав за известно разстояние; така бе край всичките четири големи детектора, за да се избегне синхротронната радиация. В средата на правия участък видяха гигантската, висока двайсет метра празна камера, приютявала навремето CMS детектора с неговия 14 000-тонен магнит. При построяването си Компактния мюонен соленоид беше струвал над сто милиона американски долара. След разработването на тахионно-тардионния колайдер служителите на ЦЕРН преместиха CMS, както и ALICE, в подобна камера в друга част на тунела, където да са приготвени за продажба. Японското правителство купи и двата детектора, за да ги използва в своя ускорител КЕК в Цукуба. Мичико Комура бе наблюдавала разглобяването на големите машини тук и сглобяването им в родината й. Звукът на моторите на ховъркарта отекваше в просторната камера, достатъчно голяма, за да побере малък жилищен блок.
— Още колко дълго? — попита Мут.
— Не много — отвърна Джейк.
Те продължиха напред.
Тео погледна мъжа, който продължаваше да клечи на пода пред въздушната помпа.
— Mein Gott — възкликна тихо човекът.
— Вие — каза Тео на френски. — Кой сте вие?
— Здравейте, д-р Прокопидис — отвърна мъжът.
Тео се поуспокои. Щом този тип го познаваше, значи не можеше да бъде нарушител. Освен това му изглеждаше смътно познат.
Мъжът погледна назад в тунела, откъдето беше дошъл. След това бръкна под тъмното си кожено яке и измъкна пистолет.
Сърцето на Тео подскочи. Още преди години, когато малкият Хелмут беше споменал за деветмилиметровия глок, Тео бе потърсил снимка в Мрежата. Ъгловатото полуавтоматично оръжие, което сега беше насочено към него, бе точно същото; пълнителят му побираше максимум петнайсет патрона.
Мъжът погледна към пистолета си, сякаш самият той беше изненадан да го види в ръката си. След това леко сви рамене.
— Малък подарък, с който се сдобих в Щатите — толкова е лесно да се донесат тук. — Той помълча. — Да, знам много добре какво си мислите. — Махна с ръка към алуминиевото куфарче със синия светодиоден таймер. — Мислите си, че това може да е бомба. И е точно така. Сигурно можех да я сложа и другаде, но изминах целия този път, за да намеря възможно най-тайното място, където да е трудно да я намерят. Вътрешността на тази машина ми изглеждаше подходяща.
— Какво… — Тео се изненада от начина, по който прозвуча гласът му. Той преглътна, опитвайки се да го нормализира. — Какво се опитвате да постигнете?
Мъжът отново помръдна с рамене.
— Би трябвало да ви е ясно. Опитвам се да саботирам вашия ускорител на частици.
— Но защо?
Мъжът махна с пистолета към Тео.
— Не ме познахте, нали?
— Наистина ми изглеждате познат, но…
— Дойдохте да ме посетите в Германия. Един от съседите ми се беше свързал с вас; във видението ми гледах запис на репортаж от новинарска емисия, в който се говореше за вашата смърт.
— Точно така — кимна Тео. — Спомних си. — Не можеше да се сети за името на мъжа, но си спомняше срещата преди двайсет и една години.
— И защо мислите, че гледах точно този репортаж? Защо бях превъртял записа точно на него от цялата емисия? Защото проверявах дали има останали някакви улики, които да сочат към мен. Никога не съм искал да убивам никого, но ако се наложи, ще убия вас. Все пак е справедливо. Вие убихте жена ми.
Ученият понечи да протестира, че не е направил нищо такова, но в един миг се досети. Да. Спомни си посещението при човека. Съпругата му бе паднала по стълбите в станцията на метрото по време на преместването във времето, беше си счупила врата.
— Нямаше начин да разберем какво ще се случи — нямаше как да го предотвратим.
— Разбира се, че сте можели да го предотвратите — сопна се мъжът. Руш, така се казваше. Името му изникна в съзнанието на Тео: Волфганг Руш. — Разбира се, че сте можели. Изобщо не ви е влизало в работата да правите онова, което сте правили. Да се опитвате да повторите условията от раждането на вселената! Да се опитвате насила да повторите Божието дело! Казват, че любопитството убило котката. Но това беше вашето любопитство, а убитият е жена ми.
Тео не знаеше какво да каже. Как да обясниш науката — нуждата, търсенето — на някой, който очевидно е фанатик?
— Вижте — заговори той, — докъде щеше да стигне светът, ако ние…