— Кой си ти? — извика Джейк на Руш.
— Внимавайте! — избъбри Тео. — Той има пистолет.
Руш изглеждаше изплашен. Поставянето на бомба беше едно, обаче вземането на заложник и потенциално убийство бе съвсем друго. Но той отново сръга Тео в ребрата с дулото на пистолета си.
— Точно така — извика Волфганг. — Така че се махайте оттук.
Мут стоеше с разкрачени крака за максимална стабилност и беше насочил пистолета си право в сърцето на Руш.
— Аз съм полицай — заяви той. — Хвърли оръжието.
— Nein.
Гласът на Дрешер прозвуча абсолютно безизразно:
— Хвърли оръжието или ще стрелям.
Очите на Руш се стрелкаха наляво и надясно.
— Ако стреляш, доктор Прокопидис ще умре.
Мислите на Тео препускаха диво. Дали и първия път бе станало така? За да се изпълни видението, Руш трябваше да го простреля не веднъж, а три пъти. В ситуация като тази той можеше и да успее да вкара един куршум в гърдите на Тео — не че трябваха повече, — но със сигурност щом дръпнеше спусъка, Хелмут веднага щеше да го простреля.
— Назад — извика Руш. — Назад!
Джейк изглеждаше също толкова ужасен, колкото се чувстваше и Тео, но Дрешер не отстъпваше.
— Хвърли оръжието. Арестуван си.
За момент страхът на Руш като че ли изчезна, сякаш думите на Мут го зашеметиха. Ако наистина беше просто университетски преподавател, вероятно никога не бе имал проблеми със закона. Но той някак успя да се отърси от вцепенението.
— Не можеш да ме арестуваш.
— Мога, по дяволите — отвърна Дрешер.
— От коя полиция си?
— Женевската.
Волфганг дори успя да изкара тънък, уплашен смях. Той отново смушка Тео в ребрата с пистолета.
— Кажи му къде сме.
Стомахът на Тео се сви от страх. Той не разбра въпроса.
— В Големия адронен…
Руш го смушка отново.
— Страната!
Гъркът усети как сърцето му слиза в петите.
— Ох! — Проклятие. По дяволите. — Във Франция — каза той. — Границата минава през тунела.
— Значи това не е в твоята юрисдикция — заяви Руш, гледайки Мут. — Швейцария не е член на Европейския съюз. Ако ме застреляш тук, си е чисто убийство.
Дрешер като че ли се поколеба за миг; пистолетът в ръката му потрепна. Но след това той отново го насочи право в сърцето на Волфганг.
— После ще се оправям с правните проблеми — реши той. — Хвърли пистолета или ще стрелям.
Руш стоеше толкова близо, че Тео можеше да чуе учестеното му дишане.
— Добре — отговори Волфганг. — Добре.
Той отстъпи встрани от гърка и…
Бум!
Изстрелът отекна в тунела.
Сърцето на Тео спря…
… но само за миг.
Руш зяпна от ужас, от страх…
… щом осъзна какво е направил…
… същевременно Хелмут Дрешер залитна назад, препъна се и падна по гръб, изпускайки пистолета, и по рамото му се разля широко кърваво петно.
— О, Господи! — извика Джейк. — О, Господи!
Той се спусна напред, опитвайки се да се добере до пистолета на Дрешер.
Руш изглеждаше абсолютно зашеметен. Тео го сграбчи изотзад, стисна шията му в задушаваща хватка, като същевременно притисна коляно в гърба му. С другата си ръка се опита да му отнеме горещия, все още димящ пистолет.
Оръжието на Дрешер вече беше в ръцете на Джейк. Той се опита да се прицели в борещите се Тео и Волфганг, но ръцете му трепереха неудържимо. Гъркът изви ръката на Руш, който изпусна пистолета. Тео отскочи встрани и Джейк натисна спусъка, но куршумът, изстрелян от неопитните му, треперещи ръце, отлетя нагоре и се заби в една от флуоресцентните лампи над главите им, пръсвайки я на парчета. Руш също се опитваше да се добере до своето оръжие. Двамата с Тео се бореха за пистолета и като че ли никой не можеше да надделее. Най-накрая ученият изрита оръжието от ръката на Волфганг. То се плъзна по пода и се спря на десетина метра от тях.
Сега никой от двамата не бе въоръжен. Дрешер лежеше в локва от кръв, но изглежда беше все още жив; гръдният му кош леко се повдигаше. Джейк опита втори изстрел, обаче пак пропусна.
Руш още не се бе надигнал изцяло, когато се хвърли към глока. Тео осъзна, че няма да успее да го изпревари, и хукна на другата страна.
— Той има бомба! — изкрещя, докато подминаваше Джейк. — Помогни на Мут!