Хоровиц кимна. Волфганг вече се беше добрал до пистолета си и тичаше към Джейк, Дрешер и отдалечаващия се грък.
А Тео бягаше с всички сили и стъпките му отекваха в тунела. На няколко метра пред себе си видя алуминиевото куфарче с бомбата. Хвърли един поглед през рамо. Хоровиц продължаваше да държи пистолета на Мут в ръка и се бе свлякъл на колене до полицая. Руш мина покрай тях, насочил пистолета си към Джейк, за да му попречи да стреля отново. Продължи да тича с гръб към Тео, докато не излезе от обхвата на треперещата ръка на колегата му. След това отново се обърна и продължи да преследва гърка.
Тео стигна до бомбата, грабна я с едната си ръка, а после…
Дотича до ховъркарта на Руш, скочи в него и натисна педала за активиране. Докато машината постепенно набираше скорост, той се обърна и погледна назад.
Волфганг изоставаше. Джейк явно беше решил, че той повече няма да се върне при тях, защото бе захвърлил пистолета и събличаше ризата си — изглежда искаше да я използва като превръзка, за да спре кръвта на Мут. Руш стигна до ховъркарта, с който бяха пристигнали Хоровиц и Дрешер, скочи в него и подгони Прокопидис.
А Тео бе набрал добра преднина. Но полетът му далеч не беше лесен — не само че трябваше да внимава за извивките на тунела, а и се налагаше да избягва внезапно появяващите се гигантски уреди, монтирани по стените.
Той погледна към дисплея на бомбата: 41 минути и 18 секунди. Надяваше се Руш да не е излъгал, казвайки, че експлозивите не са лесно избухливи. Под дисплея имаше няколко немаркирани бутона — нямаше как да разбере кой от тях може да забави детонацията и кой веднага ще взриви бомбата. Но ако успееше навреме да стигне до станцията и да излезе на повърхността, щеше да разполага с достатъчно време да захвърли бомбата някъде из нивите.
Ховъркартът на Тео непрекъснато се тресеше — той го беше пришпорил далеч над възможностите му. Обърна се отново назад. В първия момент въздъхна с облекчение — Руш не се забелязваше никъде, — но само след няколко секунди преследвачът му се появи иззад завоя.
Отпред цареше мрак; на идване бе включил само част от лампите в тунела. Надяваше се, че Джейк е успял да стабилизира Мут. По дяволите — може би не трябваше да взима ховъркарта; далеч по-важно беше да се изкара Дрешер на повърхността, отколкото да се предпази оборудването в тунела. Искаше му се да вярва, че Джейк ще се досети да използва монорелсовото влакче.
Мамка му! Ховъркартът леко закачи едната стена и започна да се върти, осветявайки всичко наоколо. Тео се бореше с лоста за управление, опитвайки се да избегне нови сблъсъци. Най-накрая успя да подкара машината в правилната посока, но междувременно Руш бе скъсил наполовина разстоянието между тях.
Ховъркартът не се движеше достатъчно бързо, за да създава истински вятър, въпреки това обаче скоростта му не беше малка. Волфганг отново имаше оръжие, разбира се, но ховъркартът не бе като колите; не можеше да се стреля по гумите му с надеждата, че ще спре. Единственият сигурен начин да се спре беше да се застреля шофьорът; Тео трябваше да държи постоянно крака си на педала за газта, за да може ховъркартът да продължава да се движи.
Той лавираше наляво и надясно, нагоре и надолу, доколкото му позволяваше тесният тунел; не искаше да се превръща в лесна мишена, в случай че Руш се опиташе да се прицели в него.
Огледа маркерите на леко извиващата се стена; тунелът бе разделен на осем октанта, всеки с дължина по три и половина километра и всеки октант беше разделен от своя страна на повече от трийсет секции, всяка с дължина сто метра. Според маркировката сега се намираше в октант три, секция двайсет и две. Станцията за достъп беше в октант четири, секция трийсет и три. Може би щеше да успее…
Сблъсък!
Дъжд от искри.
Скърцане на разкъсващ се метал.
По дяволите, не беше внимавал достатъчно; ховъркартът се бе блъснал в един от криогенните модули. Едва не се преобърна, при което ученият и бомбата щяха да се озоват на земята. Тео отново сграбчи лоста за управление, опитвайки се да стабилизира машината. Един бърз поглед назад потвърди страховете му: сблъсъкът го бе забавил толкова много, че Руш се беше приближил на почти петдесет метра зад него. За да улучи гърка от такова разстояние, трябваше да е адски добър стрелец, но ако се приближеше още малко…
В тунела отпред имаше монтирано още повече оборудване; Тео трябваше да смъкне машината на само няколко сантиметра над пода, но при тази скорост едва успяваше да я управлява — ховъркартът подскачаше по пода като камъче, хвърлено по водна повърхност.