Продължаваха да пристигат съобщения. Сто и единайсет загинали при падането на Суисеър 797 на Женевското летище. При нормални условия някой би могъл да оцелее при такъв сблъсък, но никой не бе направил и опит да избяга, преди самолетът да бъде обхванат от пламъци.
Тео се строполи в своето въртящо се черно кожено кресло. Виждаше дима в далечината; прозорецът му беше с изглед към летището — човек трябваше да е малко по-нагоре в йерархията, за да получи кабинет с изглед към планините Юра.
Той и Лойд не очакваха, че ще навредят на някого. По дяволите, Тео дори не бе започнал да проумява какво е предизвикало припадъците на всички. Колосален електромагнитен импулс? Но той със сигурност би навредил много повече на компютрите, отколкото на хората, а явно всичките деликатни уреди в ЦЕРН си работеха нормално.
Беше завъртял креслото си, докато сядаше в него; сега бе обърнат с гръб към отворената врата. Не усети, че е влязъл и друг човек, докато не чу някой да си прочиства гърлото. Завъртя креслото на обратно и погледна към Джейкъб Хоровиц, младия аспирант, който работеше с Тео и Лойд. Той имаше рошава червена коса и множество лунички.
— Ти не си виновен — заяви Джейк настоятелно.
— Разбира се, че съм — отговори Тео, сякаш това беше нещо очевидно. — Явно не сме взели някой важен фактор под внимание и…
— Не — изрече Джейк решително. — Наистина не си виновен. Това няма нищо общо с ЦЕРН.
— Какво? — попита Тео, сякаш не бе разбрал думите на Джейк.
— Ела долу в залата на персонала.
— Не искам да виждам никого в момента и…
— Не, ела. Долу са пуснали CNN и…
— Вече има CNN?
— Ще видиш. Ела.
Младият грък бавно се надигна от креслото си и тръгна. Джейк му жестикулираше да върви по-бързо и най-накрая Тео започна да подтичва редом с него. Когато пристигнаха, в залата имаше около двайсетина души.
— … Хелън Майкълс предава от Ню Йорк. Бърни?
Суровото, набръчкано лице на Бърнард Шоу изпълваше екрана с висока резолюция.
— Благодаря, Хелън. Както виждате — каза той на камерата, — изглежда феноменът е световен, което означава, че първоначалните анализи, че това е някакъв вид чуждестранно оръжие, едва ли са основателни, въпреки че вероятността да е терористичен акт си остава. Никоя от познатите групировки още не се е обадила да поеме отговорност… О, вече получихме онзи австралийски репортаж, който ви обещахме преди малко.
Картината се промени в изглед на Сидни с белите платна на Дома на операта, горящи на фона на тъмното небе. Един репортер стоеше в центъра на кадъра.
— Бърни, тук, в Сидни, е малко след четири сутринта. Нямам кадри, с които да ви покажа какво се случва тук. Постъпва малко информация, докато хората осъзнават, че това, което са преживели, не е изолиран феномен. Трагедиите са много: имаме съобщение от централната болница за жена, умряла по време на операция, когато всички в операционната просто са спрели да работят за няколко минути. Но имаме и историята за предотвратен обир в денонощен универсален магазин, когато всички, включително и обирджията, са припаднали едновременно в два часа местно време. Крадецът явно си е ударил главата, когато е паднал на пода, и свестилият се преди него собственик успял да му вземе пистолета. Все още нямаме представа дали този лагер на смъртта е само тук, в Сидни, или и в останалата част на Австралия.
— Пол, а какво ще кажеш за халюцинациите? Съобщава ли се за тях?
Последва пауза, докато въпросът на Шоу се предаваше по сателитите от Атланта до Австралия.
— Да, Бърни, сред хората се говори и за това. Не знаем какъв процент от населението е имало халюцинации, но изглежда са доста. Аз самият имах ярко видение.
— Благодаря, Пол. — Картината зад Пол се смени с печата на американския президент. — Казаха ни, че президентът Болтън ще се обърне към нацията след петнайсет минути. Разбира се, CNN ще предава на живо това събитие. Междувременно имаме репортаж от Исламабад, Пакистан. Юсеф, там ли си?
— Виждаш ли? — прошепна Джейк. — Това няма нищо общо с ЦЕРН.
Тео се чувстваше едновременно шокиран и облекчен. Нещо бе засегнало цялата планета; определено техният експеримент не можеше да го направи.
И все пак…