И все пак, ако това не беше свързано с експеримента с Големия адронен колайдер, какво можеше да го е предизвикало? Дали Шоу не бе прав… дали не беше някакво терористично оръжие? Бяха минали само малко повече от два часа от явлението. Екипът на CNN демонстрираше изумителен професионализъм; Тео все още се бореше да си възвърне равновесието.
Загуба на съзнанието на цялата човешка раса за две минути. За колко мъртъвци щяха да бият камбаните?
Колко коли бяха катастрофирали?
Колко самолета бяха паднали? Колко делтапланери? Колко парашутисти бяха изгубили съзнание и не бяха отворили парашутите си?
Колко операции се бяха провалили? Колко раждания се бяха провалили?
Колко хора бяха паднали от високо или по стълбите?
Разбира се, повечето самолети могат да летят прекрасно за минута или две без пилотска намеса, стига в момента да не са излитали или кацали. На ненатоварените пътища колите може и да са успели да спрат безопасно.
Но все пак… все пак…
— Изненадващото е — продължаваше Бърнард Шоу по телевизията, — че доколкото знаем, човешката раса е изгубила съзнанието си точно по пладне според Северноамериканското източно време. Отначало изглеждаше, че се е случило в различни моменти на различни места, но ние сверихме часовниците на репортерите с нашите собствени часовници тук, в CNN центъра в Атланта, който, разбира се, е сверен със сигнала от Националния институт за стандарти и технология в Болдър, Колорадо. След като направихме тези леки корекции, установихме, че явлението се е случило на секундата в 12:00 по пладне Източно време, и…
„На секундата“ — помисли си Тео.
На секундата.
Господи.
Разбира се, ЦЕРН използваше атомен часовник. И по разписание експериментът започваше точно в 17:00 женевско време, което е…
… Пладне в Атланта.
— През последните два часа с нас е астрономът Доналд Пурт от Технологическия институт в Джорджия — каза Шоу. — Той гостуваше в „CNN — Тази сутрин“ и ние извадихме късмет, че вече беше тук, в студиото. Доктор Пурт изглежда малко блед; молим ви да ни извините за това. Нямахме възможност да го гримираме преди предаването. Доктор Пурт, благодаря ви, че се съгласихте да се присъедините към нас.
Пурт беше в началото на петдесетте, със слабо, изпито лице. Наистина изглеждаше пребледнял в светлините на студиото — сякаш не бе виждал слънцето от времето на Клинтъновата администрация.
— Благодаря, Бърни.
— Разкажете ни пак какво стана, доктор Пурт.
— Ами, както отбелязахте, явлението се е случило точно на секундата по пладне. Разбира се, във всеки час има по три хиляди и шестстотин секунди, така че шансът едно случайно събитие да се случи точно на часа, е едно към три хиляди и шестстотин. С други думи, нищожен. Което ме кара да предположа, че имаме събитие, предизвикано от човешка намеса; нещо, което е планирано да се случи. Но относно това какво е можело да го предизвика — нямам никаква представа…
По дяволите, помисли си Тео. По дяволите. Трябваше да е експериментът с Големия адронен колайдер; не можеше да е съвпадение, че най-високоенергийният сблъсък на елементарни частици в историята на планетата се е случил точно в момента на началото на явлението.
Не. Не, думата не беше точна. Това не бе явление, беше бедствие… вероятно най-голямото в историята на човешката раса.
И той, Тео Прокопидис, по някакъв начин го бе предизвикал.
Гастон Беранже, генералният директор на ЦЕРН, влезе в залата точно в този момент.
— Ето къде си! — извика той, сякаш Тео липсваше от седмици.
Гъркът размени нервен поглед с Джейк и се обърна към генералния директор.
— Здравейте, доктор Беранже.
— Какво направихте, по дяволите? — попита ядосано Беранже на френски. — И къде е Симко?
— Лойд и Мичико отидоха да вземат дъщерята на Мичико — тя е в училище „Дюкомин“.
— Какво се случи? — настоя Беранже отново.
Тео разпери ръце.
— Нямам представа. Не мога да проумея какво може да е предизвикало това.
— Каквото и да е то, случило се е точно в момента, в който беше планирано началото на експеримента ви с Големия адронен колайдер.
Тео кимна и посочи с палец към телевизора.
— И Бърнард Шоу каза същото.
— Това е по CNN! — изстена французинът, сякаш вече всичко бе изгубено. — Как е научил за експеримента ви?