— Шоу не е споменавал нищо за ЦЕРН. Той просто…
— Слава Богу! Виж какво, няма да казваш нищо на никого за това какво сте направили, разбра ли?
— Но…
— Нито дума. Несъмнено щетите се измерват в милиарди, ако не и в трилиони. Застраховката ни може да покрие само нищожна частица от тях.
Тео не познаваше добре Беранже, но несъмнено всички научни администратори по света бяха излети от един калъп. И когато младият грък го чу да говори за щети, всичко му се изясни.
— По дяволите, нямаше как да знаем, че това ще се случи — избухна той. — Няма експерт, който да може да ни обвини, че е предвидимо следствие от нашия експеримент. Но се случи нещо, което не е ставало по-рано, и ние сме единствените, които може да имат поне нишка към онова, което го е предизвикало. Трябва да разследваме случая.
— Разбира се, че ще го разследваме — съгласи се Беранже. — Вече съм пратил повече от четирийсет инженери долу, в тунела. Но трябва да сме внимателни, и то не само заради ЦЕРН. Мислиш ли, че няма да има индивидуални и колективни обвинения и съдебни процеси срещу всеки един член от екипа ти? Независимо от това колко непредвидимо е събитието, ще се намерят такива, които ще кажат, че е резултат от престъпна небрежност и ние трябва да бъдем държани отговорни.
— Индивидуални съдебни процеси?
— Точно така. — Беранже заговори по-гръмко: — До всички! Моля за внимание!
Лицата на хората се обърнаха към него.
— Ето как ще действаме — каза той. — Няма да се споменава за възможната връзка на ЦЕРН със събитията на никого извън учреждението. Ако някой получи имейл или телефонно обаждане с въпроси относно днешния експеримент с Големия адронен колайдер, отговаряйте, че провеждането му е отложено за седемнайсет и трийсет заради компютърен срив и поради случилите се събития изобщо не е бил проведен днес. Ясно ли е? И абсолютно никакви комуникации с пресата; всички те трябва да минават през медийната ни служба, разбрахте ли? И, за Бога, никой да не активира Големия адронен колайдер отново без писмено разрешение от мен. Ясно ли е?
Последваха кимвания.
— Ще се справим с това, хора — продължи Беранже. — Обещавам ви. Но трябва да работим заедно. — Той понижи тон и отново се обърна към Тео. — Искам всеки час доклади за това, което си научил.
Обърна се и понечи да излезе.
— Чакайте — спря го Тео. — Може ли да назначите един от секретарите да гледа CNN? Някой трябва да следи събитията, в случай че се случи нещо важно.
— Имай ми малко доверие — отвърна Беранже. — Ще създам екип да следи не само CNN, но и BBC World Service, и френския новинарски канал, и CBC Newsworld, и всичко друго, което ловим със сателита; ще запишем всяка минута. Искам точен запис на всичко, за което се докладва, че се е случило; не желая после някой да ми предявява раздути искове за нанесени материални щети.
— Аз съм по-заинтересован от нишките към това какво може да е предизвикало феномена — обясни Тео.
— Ще търсим и него, разбира се — каза генералният директор. — Не забравяй да ми докладваш на всеки час.
Младият учен кимна и Беранже излезе. Тео потърка слепоочията си известно време. По дяволите, колко му се искаше Лойд да беше тук.
— Е — обърна се най-накрая към Джейк, — предполагам, че трябва да стартираме пълна диагностика на всяка система в контролния център, за да проверим дали нещо не е неизправно. И събери групата и виж какво можем да сглобим от халюцинациите.
— Мога да събера хората горе — предложи младежът.
— Добре — съгласи се Тео. — Ще използваме голямата конферентна зала на втория етаж.
— Става — одобри Джейк. — Ще се видим там веднага, когато бъда готов.
Гъркът кимна и аспирантът излезе. Тео знаеше, че и той трябва да се захваща за работа, но постоя малко така, все още разтърсен от случващото се.
Мичико успя да се вземе в ръце, колкото да опита да се обади на бащата на Тамико в Токио — въпреки че там все още нямаше и 4:00 сутринта, — обаче телефонните линии бяха претоварени. Определено не беше от съобщенията, които човек би желал да изпрати по електронната поща, но ако някоя от международните комуникационни системи все още работеше, това беше Интернет, рожбата на Студената война, проектирана да бъде напълно децентрализирана, така че колкото и от възлите й да бъдат извадени от строя от вражески бомби, съобщенията все така да си пристигат. Мичико използва един от училищните компютри и натрака бележка на английски — тя имаше канджи12 клавиатура в апартамента си, но тук не разполагаше с такава. Обаче се наложи Лойд да въведе командите, с които се изпраща съобщението; Мичико рухна отново, докато се опитваше да натисне подходящия бутон.
12
Канджи (англ. kanji) — китайски йероглифи, използвани в съвременната японска писменост. — Б.пр.