— Тео ми предаде какво са казали по CNN. Предполагам, е пределно ясно, че е имало най-различни халюцинации по целия свят. — Той дълбоко си пое въздух. Сега се нуждаеше от някаква цел. — Нека да видим дали можем да разберем точно какво се случи. Може ли да започнете да разказвате един по един? Не влизайте в подробности, просто опишете накратко какво видяхте. Ако нямате нищо против, ще си водя бележки, става ли? Олаф, може ли да започнем с теб?
— Разбира се — откликна мускулестият рус мъж. — Бях във вилата на родителите ми. Тя е край Сундсвал.
— С други думи — каза Лойд, — това беше място, което ти е познато?
— О, да.
— И колко точно бе видението?
— Много точно — мястото беше съвсем същото, каквото си го спомням.
— Имаше ли някой друг освен теб във видението?
— Не — което е донякъде странно. Единствената причина, поради която ходя там, е да посетя родителите си, а тях ги нямаше.
Лойд си спомни за състарената версия на себе си, която бе видял в огледалото.
— А видя ли… видя ли себе си?
— Имаш предвид в огледало или нещо подобно? Не.
— Добре — кимна Лойд. — Благодаря.
Жената до Олаф беше на средна възраст и чернокожа. Лойд се почувства неловко; би трябвало да знае името й, но не го знаеше. Най-накрая просто се усмихна и каза:
— Следващият.
— Мисля, че се намирах в центъра на Найроби — започна жената. — През нощта. Беше топло. Струва ми се, че бях на улица Динсън, но изглеждаше твърде застроена. И на нея имаше „Макдоналдс“.
— Няма ли „Макдоналдс“ в Кения? — попита Лойд.
— Разбира се, че има, но… имам предвид, че според табелата бе „Макдоналдс“, но логото беше сгрешено. Сещате се, вместо златните арки имаше някакво голямо „М“ с прави линии — изглеждаше много модерно.
— Значи видението на Олаф е за място, къде често ходи, а вашето е за място, където не сте били никога преди, или поне не сте го виждали никога преди в този му вид?
Жената кимна.
— Предполагам, че е така.
Мичико беше четири места по-нататък в кръга. Лойд не знаеше дали тя е разбрала нещо от чутото или не.
— А ти, Франко? — попита следващия.
Франко дела Робия сви рамене.
— Беше Рим, през нощта. Но… не знам… всъщност сигурно е било някоя видеоигра. Някоя от онези виртуални реалности.
Лойд се облегна напред.
— Защо мислиш така?
— Е, това беше Рим, определено. Точно пред Колизеума. И аз карах кола — само дето всъщност не карах. Изглеждаше, сякаш колата се движи по своя собствена воля. И не мога да кажа със сигурност за колата, в която бях, но повечето от останалите коли се носеха на около двайсет сантиметра над земята. — Той отново сви рамене. — Както казах, някакъв вид симулация.
Свен и Антония, които по-рано през деня бяха споменали за летящи коли, кимнаха енергично.
— Аз видях същото нещо — обади се Свен. — Е, не Рим, но видях летящи коли.
— Аз също — добави Антония.
— Чудничко — каза Лойд и се обърна към младия аспирант, Джейкъб Хоровиц. — Джейк, какво видя ти?
Гласът на Джейк беше тънък, писклив. Той прекара нервно луничавите си пръсти през червената си коса.
— Стаята бе напълно невзрачна. Някаква лаборатория. Жълти стени. На една от стените имаше периодична таблица с надписи на английски. И Карли Томпкинс също беше там.
— Кой? — попита Лойд.
— Карли Томпкинс. Или поне мисля, че беше тя. Изглеждаше много по-стара от последния път, когато я видях.
— Коя е Карли Томпкинс?
Отговорът дойде не от Джейк, а от Тео Прокопидис, който седеше по-нататък в кръга.
— Трябва да я знаеш, Лойд — тя е наш човек, канадка. Карли се занимава с изследване на мезоните; последното, което чух за нея, е, че работи за ТРИУМФ13.
Джейк кимна.
— Точно така. Срещал съм я само няколко пъти, но съм доста сигурен, че беше тя.
Антония, която бе следващата по ред, вдигна вежди.
— Ако видението на Джейк е било за Карли, чудя се дали видението на Карли е било за Джейк?
Всички погледнаха заинтригувано към италианката. Лойд леко сви рамене.
— Има един начин да открием. Можем да й телефонираме. — Той погледна към Джейк. — Имаш ли номера й?
Хоровиц поклати глава.
— Както казах, познавам я едва-едва. Имахме някои съвместни семинари на последната среща на Асоциацията на американските физици и присъствах на доклада й по квантова хромодинамика.
13
ТРИУМФ (англ. — TRIUMF) — канадска национална лаборатория за ядрена физика и физика на елементарните частици, намираща се във Ванкувър. — Б.пр.