— Ако е член на Асоциацията на американските физици, ще я има в указателя — изправи се Антония.
Тя прекоси стаята и се порови в рафта книги, докато не намери тънък том с твърди корици. Прелисти го.
— Ето я. Домашен и служебен номер.
— Аз… ъъъ… не искам да й се обаждам — промърмори Джейк.
Лойд беше изненадан от нежеланието му, но реши да не спори.
— Хубаво. И без това по-добре ти да не говориш с нея. Искам да видя дали сама ще те спомене.
— Може и да не успееш да се свържеш — напомни Свен. — Линиите са претоварени от хора, които се опитват да се обадят на семействата си и приятелите си… Да не говорим за онези линии, които са прекъснати от шофьорите.
— Струва си да се опита — реши Тео. Той стана, прекоси стаята и взе указателя от Антония. Погледна към телефона и провери номера в указателя. — Как се набира Канада оттук?
— Същото е както когато звъниш за САЩ — обясни Лойд. — Кодът за страната е същият: нула-едно.
Пръстът на Тео затанцува върху клавишите, въвеждайки дълга поредица от цифри. После започна да показва на публиката броя на сигналите, които чува. Един. Два. Три. Четири…
— Ало? Карли Томпкинс, моля. Здравейте, доктор Томпкинс. Обаждам се от Женева, от ЦЕРН. Вижте, тук сме цяла група. Имате ли нещо против да пусна телефона на високоговорител?
Чу се сънен глас:
— … Щом искате. Какво става?
— Искаме да знаем каква беше халюцинацията ви, когато припаднахте.
— Какво? Това някаква шега ли е?
Тео погледна към Лойд.
— Тя не знае.
Лойд прочисти гърлото си, после заговори високо:
— Доктор Томпкинс, аз съм Лойд Симко. Аз също съм канадец, макар че бях с D014 групата във Фермилаб до 2007 година, а през последните две години съм тук, в ЦЕРН.
Той направи пауза, чудейки се какво да каже. И продължи:
— Колко е часът при вас?
— Малко преди дванайсет на обяд. — Шум от дълбока прозявка. — Днес е почивният ми ден. Още спях. За какво е всичко това?
— Значи досега не сте била будна?
— Не.
— Имате ли телевизор в стаята, в която сте? — попита Лойд.
— Да.
— Включете го. Вижте новините.
— Едва ли мога да уловя швейцарските новини тук, в Британска Колумбия — отвърна раздразнено тя.
— Няма нужда да са швейцарските новини. Пуснете който и да е новинарски канал.
Цялата стая чу как Томпкинс въздъхна в слушалката.
— Добре. Само секунда.
Чуха приглушен шум, вероятно от CBC Newsworld. Сякаш мина цяла вечност, преди Томпкинс да се върне към слушалката.
— О, Боже! — каза тя по телефона. — О, Боже!
— И вие сте спали по време на всичко това?
— Боя се, че да — отговори жената от разстояние половин свят. Млъкна за момент. — Защо ми се обадихте?
— В новинарската емисия, която гледахте, споменаха ли за виденията?
— Джоел Готлиб говори точно за това в момента — съобщи тя, като вероятно имаше предвид някой канадски репортер. — Звучи налудничаво. Така или иначе — нищо подобно не ми се е случило.
— Добре — каза Лойд. — Извинявайте, че ви събудихме, доктор Томпкинс. Ще…
— Чакай — прекъсна го Тео.
Лойд погледна към по-младия мъж.
— Доктор Томпкинс, казвам се Тео Прокопидис. Мисля, че сме се срещали един или два пъти на конференции.
— Щом казвате — отвърна жената.
— Доктор Томпкинс — продължи Тео, — аз съм като вас… Не видях нищо. Нито сън, нито видение — нищо.
— Сън? — попита Томпкинс. — Сега, като го споменахте, си мисля, че всъщност сънувах нещо. Забавното беше, че сънят ми бе цветен — никога не съм сънувала цветно. Но си спомням, че човекът в съня ми имаше червена коса.
Тео изглеждаше разочарован — явно щеше да е доволен да открие, че не е сам. Но всички останали повдигнаха вежди и се обърнаха да погледнат Джейк.
— Не само това — продължи Карли, — но той имаше и червено бельо.
Лицето на младия Джейк придоби споменатия цвят.
— Червено бельо? — повтори Лойд.
— Точно така.
— Познавате ли този човек?
— Не, не мисля.
— Не ви ли прилича на някого, когото вече сте срещали?
— Не, не мисля.
14
D0 (или D-Zero) — експеримент, целящ да се установи фундаменталната природа на материята. Извършва се в лабораторията Фермилаб в град Батавия, щата Илинойс. — Б.пр.