Тео остана безмълвен. Можеше да повтори думата недоверчиво. Но не виждаше смисъл да го прави.
Той беше на двайсет и седем, в добро здраве. Разбира се, както си бе помислил преди малко, би могъл да умре и по естествени причини след около двайсет и една години. Но… убийство?
— Доктор Прокопидис? Още ли сте там?
— Да.
Засега.
— Аз… Съжалявам, доктор Прокопидис. Знаех, че това може да ви шокира.
Тео помълча още малко и попита:
— В статията, която четяхте… съобщава ли се кой ме убива?
— Боя се, че не. Явно беше неразрешено престъпление.
— Добре, какво точно се казваше в статията?
— Записах си всичко, което си спомням; мога да ви го изпратя по електронната поща, но то е тук, пред мен, нека да ви го прочета. Не забравяйте, че това е реконструкция; мисля, че е доста точна, но не мога да дам гаранция за всяка дума. — Жената направи пауза, прочисти гърлото си, и продължи: — Заглавието беше: „Физик открит застрелян“.
„Застрелян — помисли си Тео. — Господи!“
Девриз разказваше:
— Като място на репортажа бе отбелязано Женева. Текстът гласеше: „Теодосиос Прокопидис, гръцки физик, работещ в ЦЕРН, европейския център за физика на елементарните частици, беше намерен застрелян днес. Прокопидис, който е защитил докторската си дисертация в Оксфорд, бе директор на Тахионно-тардионния колайдер…“
— Повторете, моля — прекъсна я Тео.
— Тахионно-тардионния колайдер — пак каза Девриз. Тя произнесе неправилно „тахиони“, според начина на изписване18. — Никога по-рано не съм чувала тези думи.
— Няма такъв колайдер — обясни Тео. — Или поне все още няма. Продължете, моля.
— … Директор на Тахионно-тардионния колайдер в ЦЕРН. Доктор Прокопидис работеше в ЦЕРН от двайсет и три години. Не са известни мотивите за убийството, но е изключено целта да е била грабеж, тъй като портфейлът на доктор Прокопидис е бил намерен в него. Физикът явно е бил застрелян по някое време между обяд и един следобед местно време вчера. Разследването продължава. Доктор Прокопидис е надживян от своите…
— Да?
— Съжалявам, това е всичко.
— Искате да кажете, че видението ви е свършило, преди да стигнете до края на статията?
Настъпи кратка тишина.
— Всъщност не точно. Останалата част от статията беше извън екрана и вместо да докосна бутона за превъртане — видях такъв бутон отстрани на четящото устройство — избрах друга статия. — Тя направи пауза. — Съжалявам, доктор Прокопидис. На мен — тази от 2009 година — ми бе интересно какво пише в останалата част от статията, но версията ми от 2030 година изглежда изобщо не я беше грижа. Опитах се да й наложа волята си — да наложа волята си върху себе си, — да натисна бутона за превъртане, но не се получи.
— Значи не знаете кой ме е убил или защо?
— Съжалявам.
— А вестникът, който четяхте — сигурна ли сте, че беше днешният? Сещате се — този от 23 октомври 2030 година.
— Всъщност не. Там имаше… как да го нарека? Описателен ред? Имаше описателен ред най-отгоре на четеца и там бяха написани името на вестника и датата: „Йоханесбург Стар“, вторник, 22 октомври 2030 година. Така че, предполагам, вестникът е бил вчерашният. — Жената отново направи пауза. — Съжалявам, че ви донесох лоши новини.
Тео помълча малко, опитвайки се да осмисли всичко. Достатъчно лоша беше мисълта, че може да е умрял след двайсетина години; но идеята, че някой може да го убие, бе твърде шокираща, за да успее да я преглътне.
— Благодаря ви, госпожо Девриз — каза той. — Ако си спомните други подробности — каквито и да са, — моля, обадете ми се. И моля ви, изпратете ми по факса записките, за които говорите.
Той й даде номера на факса си.
— Ще ги изпратя — обеща тя. — Съжалявам, звучите като приятен млад човек. Надявам се да съобразите кой е направил това — кой ще направи това — и да намерите начин да го предотвратите.
6.
Вече беше почти полунощ. Лойд и Мичико вървяха по коридора към неговия кабинет, когато чуха Джейк Хоровиц да ги вика през една отворена врата:
— Хей, Лойд, виж това.
Влязоха в стаята. Младият Джейк стоеше до един телевизионен приемник. Екранът му бе изпълнен със снежинки.
— Снежинки — каза Лойд услужливо, докато прекосяваше стаята, за да застане до Джейк.
18
На английски тахион е tachyon, като ch се чете „к“; Девриз го произнася по традиционния начин — „х“. — Б.пр.