Доктор Прокопидис е надживян от своите…
Надживян от своите какво? Родители? Баща му щеше да е на осемдесет и две тогава, а майка му щеше да е на седемдесет и девет. Баща му бе преживял инфаркт преди няколко години, но оттогава насам внимаваше за равнището на холестерола и се беше отказал дори от своето саганаки и от салатата със сирене фета, която толкова обичаше. Разбира се, те можеше да са все още живи тогава.
Как щеше да го понесе татко му? Един баща не бива да надживява сина си. Щеше ли татко му да си помисли, че вече е живял достатъчно дълго? Щеше ли да се откаже от живота и да си отиде до няколко месеца, оставяйки майка му сама? Разбира се, Тео се надяваше, че родителите му ще са живи след двайсет и една години, но…
Доктор Прокопидис е надживян от своите…
… От своите жена и деца?
Точно това обикновено се пишеше в некролозите. От жена си, може би Антула, красиво гръцко момиче. Това щеше да направи татко му щастлив.
Само дето…
Само дето Тео не познаваше никакви красиви гръцки момичета, нито пък красиви момичета от други националности. Или поне засега — не и такива, които са свободни.
Той се бе посветил на работата си. Първо, да има достатъчно добър успех, за да отиде в Оксфорд. След това — да защити доктората си. После да бъде назначен тук. Разбира се, беше му се случвало да бъде с жени — американки-съученички в Атина, състудентки, с които бе преспивал за по една нощ, дори една проститутка, когато беше в Дания. Но винаги бе мислил, че времето за любов, съпруга, деца ще дойде по-късно.
Но кога щеше да дойде това време?
Наистина, беше се зачудил дали статията ще започва с „Нобелов лауреат“. Тя не започваше така, но той се бе зачудил — и ако трябваше да бъде честен, това беше сериозен въпрос. Нобеловата награда означаваше безсмъртие; означаваше да те помнят вечно.
Експериментът с Големия адронен колайдер, който той и Лойд подготвяха от години, трябваше да произведе бозона на Хигс; ако успееха, щеше да последва Нобелова награда. Но те не бяха успели да направят пробива.
Пробивът… като че ли той щеше да се задоволи само с това.
Смърт след двайсет и една години. Кой щеше да го запомни?
Всичко бе толкова налудничаво. Толкова невероятно.
Той беше Теодосиос Прокопидис, за Бога! Той беше безсмъртен.
Разбира се, че беше! Разбира се, че беше! Че кой двайсет и седем годишен не е?
Жена. Деца. Сигурно в некролога бяха споменати те. Сигурно ако госпожица Девриз бе обърнала страницата, щеше да види имената им и може би възрастта им.
Но момент… момент!
Колко са страниците в един обикновен вестник в голям град? Да речем, двеста. А колко са читателите? Един нормален тираж на голям всекидневник може да достигне половин милион копия. Разбира се, Девриз беше казала, че е чела вчерашния вестник. Въпреки това не бе възможно да е единствената, която е видяла тази статия по време на двеминутното надникване в бъдещето.
Освен това Тео явно щяха да го убият в Швейцария — за място на репортажа е била посочена Женева — и въпреки това новината се беше появила в южноафрикански вестник. Което означаваше, че може да се е появила и в други вестници и нюзгрупи по света, вероятно с различно описание на събитията. Разбира се, в „Трибюн дьо Женев“ щеше да има по-подробна статия. Сигурно имаше стотици или хиляди хора, прочели репортажа за смъртта му.
Можеше да даде обява в Интернет и в големите вестници. Да открие повече; да открие дали със сигурност има някаква истина в онова, което му бе казала тази жена, Девриз.
— Погледни — Джейк Хоровиц тръсна ноутпада си с отворена уебстраница върху бюрото на Лойд.
— Какво е това?
— Материал от Геологическия топографски институт на САЩ. Сеизмологични данни.
— Така ли?
— Виж данните за по-рано днес — посочи Джейк.
— О, Господи.
— Именно. За почти две минути, като се започне в седемнайсет часа наше време, уредите не са регистрирали абсолютно нищо. С други думи, или са регистрирали нулева дислокация на земната кора, което е невъзможно — Земята винаги леко вибрира, дори и само заради приливно-отливните взаимодействия с Луната, — или не са регистрирали никакви данни. Точно като при видеокамерите: няма запис на това, което всъщност се е случило през тези две минути. Проверих и най-различни национални метеорологични служби. Тяхната апаратура — за измерване на скоростта на вятъра, температурата, въздушното налягане и така нататък — не е записала нищо по време на Погледа в бъдещето. И НАСА, и Европейската космическа агенция също съобщават за отсъствие на данни в сателитната им телеметрия по време на този двеминутен период.