Но Мичико поклати глава.
— Каква майка съм аз? — заговори с болка тя. — Отведох дъщеря си на половин свят разстояние от бабите и дядовците й, от дома й.
Лойд не отвърна нищо. Какво можеше да каже? Че това изглежда като нещо прекрасно? Да отидеш да учиш в Европа, дори и когато си на осем, е страхотно преживяване за всяко дете. Със сигурност довеждането на Тамико в Швейцария е било добра идея.
— Трябва да опитам да се обадя на Хироши — добави Мичико. Хироши беше бившият й съпруг. — Да се уверя, че е получил имейла.
Лойд си помисли, че Хироши вероятно няма да прояви по-голям интерес към дъщеря си сега, когато бе мъртва, отколкото проявяваше, когато тя все още беше жива. Въпреки че никога не се бе срещал с него, Лойд мразеше Хироши по най-различни причини. Мразеше го, защото е натъжавал Мичико — не веднъж или два пъти, а години наред. Болеше го, като си мислеше за тъжния й живот без усмивка върху лицето й, без радост в сърцето й. Също така, ако трябваше да бъде честен със себе си, мразеше Хироши, защото е бил пръв с нея. Но Лойд не каза нищо. Просто погали сияещата черна коса на Мичико.
— Той не искаше да я водя тук — подсмръкна Мичико. — Искаше да я оставя в Токио, да учи в японско училище. — Тя избърса очите си. — „Подходящо училище“ — цитира го. След кратка пауза продължи: — Само ако го бях послушала…
— Явлението се е случило в световен мащаб — напомни меко Лойд. — Тя нямаше да е на по-сигурно място в Токио, отколкото в Женева. Не можеш да се обвиняваш.
— Не се обвинявам — погледна го Мичико. — Аз…
Но тя се спря. Лойд се чудеше дали не е искала да каже: „Обвинявам теб.“
Мичико не бе дошла в ЦЕРН, за да бъде с Лойд, но и в двамата нямаше никакво съмнение, че той беше причината, поради която тя бе решила да остане. Тя бе помолила „Сумитомо“ да продължат командировката й тук, след като оборудването, за което отговаряше, беше инсталирано. През първите два месеца Тамико бе останала в Япония, но след като реши да удължи престоя си, Мичико уреди и идването на дъщеря си в Европа.
Лойд също беше обичал Тамико. Той знаеше, че участта на пастроците винаги е трудна, но те двамата се харесваха. Не всички деца са доволни, когато разведеният им родител си намери друг партньор; собствената сестра на Лойд бе скъсала с приятеля си, защото двамата й млади синове не ги беше грижа за новия мъж в живота й. Но Тамико веднъж бе казала на Лойд, че го харесва, защото той кара майка й да се усмихва.
Лойд погледна годеницата си. Тя беше толкова тъжна, че той се чудеше дали ще я види някога отново усмихната. На него самия му се плачеше, но имаше нещо глупаво, чисто мъжко в него, което не му позволяваше да го направи, докато тя също плачеше. Така че се въздържа.
Чудеше се какво въздействие ще има това върху предстоящата им сватба. С предложението си той не бе имал предвид нищо друго, освен че обича Мичико, напълно и безусловно. И не се съмняваше, че тя също го обича, но въпреки това сигурно имаше и друга причина Мичико да иска да се омъжи за него. Без значение колко модерна и освободена жена беше, а поне по японските стандарти Мичико бе доста модерна, тя все пак трябваше, повече или по-малко, да търси баща за детето си, някой, който да й помогне да отгледа Тамико, който да осигури мъжко присъствие в живота й.
Наистина ли Мичико се нуждаеше от съпруг? Да, двамата с Лойд се чувстваха страхотно заедно — но при много двойки беше същото, без да се женят и без някакво дългосрочно обвързване. Дали тя все още искаше да се омъжи за него?
И, разбира се, съществуваше и другата жена, онази във видението…
Видението доказваше, че както сватбата на неговите собствени родители беше завършила с развод, така и евентуалната му сватба с Мичико би имала същия развой.
7.
Продължава да нараства броят на жертвите след вчерашното явление Поглед в бъдещето. В Каракас, Венесуела, Гийермо Гармендия, 36-годишен, явно неутешим след смъртта на жена си, Мария, на 34 години, е застрелял двамата си синове, Рамон, на 7 години, и Салвадор, на 5 години, след което се е самоубил.
Властите в Куинсленд, Австралия, са обявили официално извънредно положение след Погледа в бъдещето.
Корпорация „Бондплас“ в Сан Рафаел, Калифорния, е в състояние на голям смут. Главният изпълнителен директор, главният финансист и Целият борд на директорите са загинали, когато корпоративният им самолет се е разбил при излитането си по време на Погледа в бъдещето. „Бондплас“ се опитваше да се защити от поглъщане от конкурента им „Джазмин Адхезивс“.