„Синеплекс/Одеон“, голяма верига от кина, е обещала да върне парите за билетите на всички клиенти, които са били на кино по време на Погледа в бъдещето, въпреки че явно публиката, изгубила съзнание, е пропуснала само две минути от действието. Очаква се останалите вериги от кина да последват примера им.
След като през последните 24 часа бяха подадени рекорден брой молби, Патентната служба на Съединените щати беше затворена до второ нареждане, в очакване на решение от Конгреса относно патентите и инвестициите, породени от виденията.
Комитетът за научни изследвания на паранормални явления е публикувал изявление за пресата, в което съобщава, че независимо от това, че все още няма обяснение за Погледа в бъдещето, няма защо да се търсят свръхестествени причини.
„Юръпиън мючуъл“, най-голямата застрахователна компания в Европейския съюз, обяви фалит.
Моментът дойде по-скоро, отколкото бяха очаквали. Шокът от вчерашния ден ускори раждането на Мари-Клер. Гастон откара жена си в болницата в Тоари; семейство Беранже живееха в Женева, но за тях двамата беше много важно синът им да бъде роден на френска земя.
Като генерален директор на ЦЕРН, Гастон имаше висока заплата; жена му, която беше адвокат, също имаше добри доходи. Въпреки това бе успокоително да знаят, че независимо от това с какви средства разполагат, Мари-Клер ще получи всички грижи, от които се нуждае. Гастон беше чувал, че в Съединените щати много жени отиват за пръв път на лекар по време на бременността си в деня на раждането. Като се има предвид това, не беше чудно, че в САЩ смъртността сред новородените е много по-висока, отколкото в Швейцария или Франция. Не, те щяха да се погрижат синът им да получи най-доброто. Гастон знаеше, че детето ще е момче, и то не само от видението си. Мари-Клер беше на четирийсет и две, и докторът им бе препоръчал поредица от сонограми по време на бременността; много ясно бяха видели малкото приятелче на малкото приятелче.
Разбира се, нямаше никакъв начин да скрие видението си от Мари-Клер; Гастон не беше от мъжете, които крият тайни от съпругите си, но в случая и да искаше, нямаше как да го направи. Тя бе имала подобно видение — същата битка с Марк, но от нейната гледна точка. Гастон беше доволен, че Лойд Симко бе успял да докаже, че виденията са свързани помежду си чрез примера със своя аспирант и онази жена в Канада; Мари-Клер и Гастон си бяха обещали да пазят виденията си в тайна.
Все пак имаше разлики, макар и двамата да са били част от една и съща сцена. Мари-Клер беше помолила Гастон да й опише как ще изглежда тя след двайсет и една години. Гастон бе поразкрасил някои подробности, сред които и натрупаното й тегло; тя от месеци се оплакваше колко е наедряла заради бременността и се заканваше как след приключването й бързо ще си върне фигурата.
От своя страна Гастон беше изненадан да научи, че ще има брада през 2030 година; той никога не си бе пускал брада като млад и сега, когато мустаците му вече бяха започнали да посивяват, си мислеше, че в бъдеще ще махне дори тях. Тя му каза обаче, че ще запази косата си, но той не знаеше дали това беше истината, или само любезност от нейна страна, или пък индикация, че в края на третото десетилетие на века ще има евтин и достъпен лек срещу плешивост.
Болницата бе претъпкана с пациенти, много от които бяха върху носилките в коридорите; те явно бяха там още от вчерашното събитие. Въпреки това повечето от нараняванията бяха или фатални и не изискваха посещение в болница, или счупени кости и изгаряния; приетите на легло бяха сравнително малко. И, за щастие, отделенията по акушерство бяха само малко по-заети от обикновено. Мари-Клер беше превозена дотам в стол на колелца, бутан от една сестра; Гастон вървеше отстрани и държеше ръката на жена си.
Беранже беше физик естествено — или поне бивш физик; различните му административни задължения не му позволяваха да се занимава реално с наука вече повече от десет години. Той нямаше представа какво е предизвикало виденията. Разбира се, те бяха свързани по някакъв начин с експеримента с Големия адронен колайдер; съвпадението във времето беше прекалено точно, за да се пренебрегне. Но каквото и да ги бе предизвикало, и колкото и неприятно да беше неговото собствено видение, Гастон не съжаляваше за него. То беше предупреждение, сигнал за пробуждане, знамение. И той щеше да го вземе под внимание — не можеше да позволи нещата да се развият по този начин. Щеше да бъде добър баща; щеше да отделя много от времето си за сина си.