Младият грък погледна към майката.
— Това е размерът на пистолета. Мисля, че показва диаметъра на цевта.
— Мразя пистолетите — заяви фрау Дрешер.
— Аз също — отвърна Тео. Той погледна отново към момчето. — Какво друго каза човекът?
— „Глок“. Не спираше да повтаря „глок“.
— Марката на пистолета. Казаха ли още нещо?
— Нещо за далистика…
— Дал… Искаш да кажеш балистика?
— Предполагам. Казаха, че ще пратят куршумите за далистика. Това град ли е?
Тео поклати глава.
— Казаха ли нещо друго за куршумите?
— Че са американски. Човекът каза, че пише „Ремингтън“ на гилзите и аз отвърнах: „американски“, сякаш знаех за какво говоря, и той кимна.
— Споменаха ли още нещо? Докато разглеждаха гърдите ми?
Лицето на момчето беше бледо.
— Имаше толкова много кръв. Толкова много вътрешности. Аз…
Фрау Дрешер придърпа сина си по-близо до себе си.
— Съжалявам, хер Прокопидис, мисля, че това е достатъчно.
— Но…
— Не. Сега трябва да си тръгнете.
Тео въздъхна. Бръкна в джоба си, извади една от визитните си картички и се приближи до леглото на момчето.
— Мут, тук пише как можеш да се свържеш с мен. Моля те, запази тази картичка. По всяко време — имам предвид дори и да минат години, — ако ти се случи нещо, което мислиш, че трябва да знам, моля те да ми се обадиш. Това е много важно за мен.
Момчето погледна към малкото правоъгълниче; вероятно никога досега не бе държало визитна картичка.
— Вземи я. Вземи картичката. И си я пази.
Мут я пое колебливо от ръката на младия мъж.
Тео даде друга визитка на майката, благодари и на двамата Дрешерови и си тръгна.
9.
Дарън Санди, звезда от сериала на NBC „Оризовата долина“, почина днес от нараняванията си, предизвикани от падане по време на явлението. Сериалът е спрян.
Магистралната комисия на щата Ню Йорк съобщава, че верижната катастрофа при изход 44 (Канандейгуа) още не е разчистена. Западната посока на магистралата все още е задръстена в този участък. Съветът към шофьорите е да търсят алтернативни пътища.
Група от десет хиляди мюсюлмани в Лондон, Англия, чиито лични молитви са били прекъснати от Погледа в бъдещето, се събраха днес на площад „Пикадили“, за да се обърнат към Мека и да се молят en masse.22
Папа Бенедикт XVI обяви натоварено разписание за международни посещения. Той кани католиците и некатолиците да присъстват на неговите литургии, предназначени да утешат онези, които са загубили близките си по време на Погледа в бъдещето. Когато беше запитан дали Погледът в бъдещето е чудо, папата се въздържа от коментар.
Детският фонд на Обединените нации се зае да подпомогне затрупаните с работа национални агенции по осиновяването в търсенето им на домове за деца, осиротели по време на Погледа в бъдещето.
Въпреки че ЦЕРН кипеше от възбуда — всеки изследовател си имаше любима теория какво се бе случило — Лойд и Мичико се прибраха вкъщи рано; никой не можеше да ги вини за това след нещастието с дъщерята на Мичико. „Вкъщи“, без никакви обсъждания — защото не бяха необходими, — беше апартаментът на Лойд в Сен Жени.
Мичико продължаваше да се разплаква на всеки няколко часа, а Лойд също най-накрая намери време да затвори вратата на кабинета си в службата, да облегне глава на бюрото и да се наплаче. Понякога плачът помагаше болката да отмине; в този случай не бе така.
Те вечеряха рано; Лойд сготви котлетите, които намери в хладилника си. Мичико, която явно искаше да е заета с нещо, каквото и да е, приведе в ред апартамента на Лойд.
Когато приключиха вечерята си и Мичико изпи чая си, а Лойд — кафето си, въпросът, от който Лойд се страхуваше, най-накрая беше зададен отново.
— Какво видя? — попита Мичико.
Той понечи да отговори, но затвори уста.
— О, хайде — окуражи го Мичико, разчитайки израза на лицето му. — Не може да е толкова лошо.
— Но е.
— Какво видя? — попита тя отново.
— Аз… — Лойд затвори очи. — Бях с друга жена.
Мичико примигна няколко пъти. Най-накрая произнесе със студен глас:
— Изневеряваше, така ли?