Една от продавачките в „Чаптърс“ дойде и попита Карли какво иска за пиене; Джейк помнеше, че преди „Старбъкс“ беше на самообслужване, но нали все някой трябва да ти донесе книгите, когато се разпечатат. Тя си поръча голямо „Етиопия сидамо“.
Карли отвори чантата си, бръкна вътре и извади портмонето си. Джейк си позволи да надникне вътре. В кафенето не се пушеше, разбира се; всъщност във всички заведения в Северна Америка пушенето вече беше забранено; дори в Париж бяха започнали да въвеждат подобни правила. Но той с облекчение забеляза, че в чантата не се крие кутия с цигари; просто не знаеше какво щеше да прави, ако тя се бе оказала пушачка.
— И така — каза Карли.
Джейк се усмихна насила. Ситуацията наистина беше много неловка. Той знаеше как изглежда тя гола. Естествено… естествено, че това щеше да е след двайсет години. Сега тя беше на неговите години, двайсет и две, двайсет и три. След две десетилетия щеше да е на около четирийсет; не можеше да се нарече изхабена, нито пък вещица. И все пак…
Тя бе прекрасна след двайсет години; въпреки това несъмнено сега беше още по-прекрасна. Несъмнено…
Да, да, очакването, неувереността и напрежението все още ги имаше.
Разбира се, тя също го беше виждала гол, двайсет години по-стар. Той знаеше как ще изглежда тя — кестенявият цвят на косата й беше естествен, или поне редовно я боядисваше; зърната на гърдите й бяха виненочервени, същите очарователни лунички обсипваха и гърдите й. А той? Как ли щеше да изглежда след двайсет години? Дори сега фигурата му далеч не беше атлетична. Ами ако бе надебелял? Ако космите по гърдите му бяха посивели?
Може би неохотата й се дължеше точно на това, че беше видяла бъдещото му аз. Не можеше да обещае, че ще тръгне на фитнес, не можеше да обещае, че ще пази фигура, нищо не можеше да обещае — тя знаеше как щеше да изглежда той през 2030 година, дори и самият Джейк да нямаше никаква представа.
— Радвам се да те видя отново — заговори той, опитвайки се да накара гласа си да звучи спокойно и чувствено.
— Аз също — кимна Карли. И се усмихна.
— Какво?
— Нищо.
— Хайде де. Кажи ми.
Тя отново се усмихна и сведе поглед.
— Просто си ни представях голи — призна тя.
Той усети как лицето му се разтяга в усмивка.
— Аз също.
— Това е много странно — заяви тя. После добави: — Виж какво, никога не скачам в леглото още на първата среща. Искам да кажа…
Джейк успокояващо вдигна ръце от масата.
— Нито пък аз — отвърна той.
Карли му се усмихна. Може би все пак беше точно толкова хубава, колкото си я спомняше.
Проектът „Мозайка“ не само разкри бъдещето на отделните човешки същества. Той имаше какво да каже и за бъдещето на правителствата, компаниите и организациите — включително и на самия ЦЕРН.
Изглежда, че през 2022 година екип на ЦЕРН — в който участваха Тео и Лойд — щеше да разработи съвсем нов тип физичен уред: тахионно-тардионен колайдер. Тахионите бяха частици, които се движеха със скорост, по-висока от тази на светлината; колкото повече енергия носеха, толкова повече скоростта им се доближаваше до скоростта на светлината. С намаляването на енергията им, скоростта им се увеличаваше — почти до безкрайност.
От друга страна, тардионите бяха обикновена материя: те се движеха с подсветлинна скорост. Колкото повече енергия получава един тардион, толкова по-бързо ще се движи. Но, както беше казал старият Айнщайн, колкото по-бързо се движи тардионът, толкова по-масивен става. Ускорителите на частици, като Големия адронен колайдер на ЦЕРН, зареждаха тардионите с много енергия, тласкайки ги до високи скорости, след което ги сблъскваха едни с други, освобождавайки по този начин всичката вкарана енергия. Подобни машини бяха огромни.
Но да вземем например един неподвижен тардион — протон, да речем, задържан на място от магнитно поле — и да накараме един тахион да се блъсне в него. За ускоряването на тахиона няма да са необходими огромни ускорителни пръстени — той просто профучава насам-натам със свръхсветлинна скорост. Трябва само да се погрижите да се блъсне в тардиона.
И така се беше родил ТТ колайдера.
Той не се нуждаеше от двайсет и седем километров кръгъл тунел като Големия адронен колайдер.