Построяването му нямаше да погълне милиарди долари.
Нямаше да са необходими хиляди хора за поддръжката и експлоатацията му.
Тахионно-тардионният колайдер имаше размера на микровълнова фурна. Първите модели — онези от 2030 година — струваха около четирийсет милиона американски долара и в целия свят имаше само девет. Но беше предсказано, че ще станат толкова евтини, че всеки университет ще разполага със свой ускорител.
Ефектът върху ЦЕРН бе опустошителен; бяха освободени повече от две хиляди и осемстотин души. Градовете Сен Жени и Тоари също бяха понесли тежък удар — внезапно над хиляда къщи и апартаменти останаха без обитатели, след като хората се изнесоха от тях. Големият адронен колайдер продължаваше да функционира, но се използваше изключително рядко; много по-лесно беше да се правят и проверяват експериментите с Тахионно-тардионния колайдер.
— Знаеш ли, това не е нормално — каза Карли Томпкинс, отпивайки от етиопското си кафе.
Джейк Хоровиц я погледна и повдигна вежди.
— Онова, което се случи във видението ми — обясни Карли, свеждайки очи, — беше много страстно. Не беше типично за двама души, които са били заедно двайсет години.
Той повдигна рамене.
— Никога не съм искал да бъде вяло, да стане безинтересно. Хората могат да водят интензивен полов живот в продължение на десетилетия.
— Не беше точно така. Хората не си разкъсват всеки път дрехите на работното място.
Джейк се намръщи.
— Кой знае.
Карли помълча известно време, след което го попита:
— Искаш ли да отидем у дома? Да пием по кафе…
Но те и без това седяха в кафене, така че предложението не прозвуча твърде смислено. Сърцето на Джейк биеше лудо.
— Разбира се — каза той. — Ще ми бъде много приятно.
19.
Поредната нощ в апартамента на Лойд. Двамата с Мичико седяха на дивана, без да си кажат нито дума.
Канадецът размишляваше, свил устни. Защо просто не отиде и не се ожени за тази жена? Той я обичаше. Защо просто не забрави онова, което бе видял? Все пак милиони хора постъпваха точно така — за по-голямата част от света идеята за предопределеното бъдеще беше абсурдна. Бяха го виждали стотици пъти в телевизионните сериали и филмите: Джими Стюарт осъзнава колко е прекрасен животът, след като наблюдава как светът процъфтява без него. Супермен, разгневен от смъртта на Лоис Лейн, прелита толкова бързо около Земята, че я завърта на обратно, което му позволява да се върне назад във времето преди смъртта й и да я спаси. Цезар, синът на шимпанзетата-учени Зира и Корнелиус, повежда света по пътеката на междувидовото братство с надеждата да избегне унищожението на Земята от ядрен холокост.
Дори учените говореха с термини от непредвидената еволюция. Стивън Джей Гулд, използвайки метафора от филма с Джими Стюарт, обясни на света, че ако можем да превъртим времето назад, животът без съмнение би тръгнал по различен начин и накрая щеше да се развие някоя друга раса, а не човешката.
Но Гулд не беше физик; експериментът, който бе предложил, беше неосъществим. Възможни бяха единствено вариации върху онова, което се бе случило по време на Погледа в бъдещето — да се премести маркерът от „сега“ в друг момент. Времето беше неизменно; готово за пускане, с непокрити кадри. Бъдещето не беше работа в прогрес; то бе сключена сделка и независимо колко пъти Стивън Джей Гулд щеше да гледа „Животът е прекрасен“, накрая Кларънс винаги щеше да си получава крилата обратно…
Лойд докосна косата на Мичико, чудейки се какво точно е написано над този отрез от пространствено-времевия континуум.
Джейк лежеше по гръб, подпъхнал ръка под главата си. Карли се беше сгушила до него и си играеше с космите по гърдите му. И двамата бяха голи.
— Знаеш ли — каза Карли, — между нас може да се получи нещо наистина прекрасно.
Джейк повдигна вежди.
— Така ли?
— Колко двойки имат това — в този ден на тази възраст? Гаранция, че ще бъдат заедно и след двайсет години! И то не само ще бъдат заедно, а и все още ще бъдат страстни в… — гласът й заглъхна; едно е да обсъждаш бъдещето, а очевидно съвсем друго беше прибързано да изговаряш на глас думата с „л“.
Двамата лежаха мълчаливо.
— Нямаш си друга, нали? — попита най-накрая Карли със задавен глас. — Там, в Женева?