Лицата във фоайето бяха предимно бели, но имаше и няколко… Лойд се спря, преди да ги определи мислено като афроамериканци — терминът, предпочитан в момента от чернокожите в Съединените щати. Макар че Питър Картър беше от Станфорд, повечето от останалите тъмнокожи тук всъщност идваха направо от Африка. Сред отзовалите се на съобщението по интеркома имаше и няколко азиатци, включително и Мичико, разбира се. Лойд отиде при нея и я прегърна. Слава Богу, поне тя не беше пострадала.
— Има ли някой сериозно ранен? — попита той.
— Няколко натъртвания и още един окървавен нос — отвърна Мичико, — но нищо по-съществено. А при теб?
Лойд се огледа за жената, която си беше ударила главата. Тя още не се бе появила.
— Едно вероятно сътресение, счупена ръка и лошо изгаряне. — Той направи пауза. — Наистина трябва да се обадим за няколко линейки… да откарат ранените в болница.
— Ще се погрижа за това — каза Мичико и изчезна в посока на канцеларията.
Групата на събралите се ставаше все по-голяма — сега наброяваше около двеста души.
— До всички! — извика Лойд. — Моля за внимание! Votre attention, s’il vous plaif6! — Той изчака, докато всички погледнат към него. — Огледайте се и вижте дали всичките ви сътрудници или колеги по кабинет или лаборатория са тук. Ако някой, който сте виждали днес, липсва, кажете ми. Кажете ми и ако някой от намиращите се тук, във фоайето, се нуждае от незабавна медицинска помощ. Обадихме се за няколко линейки.
Докато говореше, Мичико се появи отново. Кожата й беше още по-бледа от обикновено и гласът й трепереше.
— Няма да дойдат никакви линейки — съобщи тя. — Или поне не скоро. Служителят в Бърза помощ ми каза, че до една са повикани из Женева. Явно всички шофьори по пътищата са изгубили съзнание; още не могат да определят дори приблизително колко хора са загинали.
2.
ЦЕРН беше основан петдесет и пет години по-рано, през 1954 г. Персоналът му се състоеше от три хиляди души, около една трета от които бяха физици или инженери, около една трета — техници, а останалата една трета бяха всякакви — от администратори до занаятчии.
Големият адронен колайдер бе построен на цената от пет милиарда щатски долара в същия кръгъл подземен тунел, разположен по швейцарско-френската граница, в който все още се намираше старият, вече неизползваем Голям електронно-позитронен колайдер. Големият електронно-позитронен колайдер беше в експлоатация между 1989 и 2000 година. Големият адронен колайдер използваше свръхпроводими електромагнити, създаващи двойно електромагнитно поле с плътност 10 Тесла, за да тласка частиците по гигантския кръг. ЦЕРН бе най-голямата и най-мощната нискотемпературна система в света, която употребяваше течен хелий, за да изстуди магнитите до само 1,8 градуса по Целзий над абсолютната нула.
Всъщност Големият адронен колайдер съдържаше два ускорителя в един: единият ускоряваше частиците по часовниковата стрелка, а другият — обратно на часовниковата стрелка. Потокът от частици, движещ се в едната посока, трябваше да се сблъска с потока, движещ се в противоположната посока, и тогава…
И тогава E=mc², кулминацията.
Уравнението на Айнщайн показва просто, че материята и енергията са равнозначни. Ако сблъскате частици с достатъчно големи скорости, кинетичната енергия от сблъсъка може да се преобразува в екзотични частици.
Големият адронен колайдер беше активиран през 2006 година7 и през първите няколко години на работа осъществяваше сблъсъци между протони, произвеждайки енергия от повече от четиринайсет трилиона електронволта.
Но сега беше време да се премине към Втори етап и Лойд Симко и Тео Прокопидис бяха повели екипа към провеждането на първия експеримент. Във Втория етап вместо протоните да се сблъскват помежду си, едно към друго щяха да се насочват оловни ядра — всяко от които двеста и седемнайсет пъти по-масивно от протона. В резултат на сблъсъците щяха да се произвеждат хиляда сто и петдесет трилиона електронволта, сравними с енергийните нива във вселената в първата милиардна от секундата след Големия взрив. При тези енергийни нива Лойд и Тео трябваше да получат бозона на Хигс, частица, която физиците преследваха от половин век.
7
Романът е писан през 1999 г. и оттук идва разминаването в датите за някои събития, случили се по-късно. — Б.пр.