Взел си бе и бутилка минерална вода; този път не беше газирана, за разлика от обичайните му предпочитания — за да не попречи газировката на действието на хапчетата. Сложи таблетката в устата си. Почти беше очаквал да усети лимонов или ментов вкус, но всъщност нямаше никакъв. Хапчето имаше лека лъскава обвивка — като онази на скъпия аспирин. Дим вдигна бутилката и отпи. Обвивката си свърши работата; хапчето се плъзна леко по гърлото му.
Отново отвори шишенцето, изсипа още три таблетки, хвърли и трите в устата си и ги преглътна с минерална вода.
Станаха четири; максималната доза за възрастни, отбелязана върху опаковката, беше две таблетки и имаше предупреждение да се избягва приемането им в две последователни нощи.
Първите три бяха преминали безпроблемно, прокарани с една глътка вода. Изсипа нови три в шепата си, хвърли ги в устата си и отново отпи.
Седем. Щастливо число. Поне така казваха.
Наистина ли искаше да го направи? Все още имаше време да спре. Можеше да се обади на бърза помощ; можеше да завре пръст в гърлото си и да предизвика повръщане.
Или…
Или можеше да помисли още малко. Да поразмишлява през следващите няколко минути.
Седемте хапчета най-вероятно нямаше да причинят голяма вреда. Сигурно подобни малки предозирания се случват непрекъснато. Все пак на сайта пишеше, че са нужни поне десет…
Той изсипа още хапчета в шепата си и се втренчи в тях, в купчинката малки зелени камъчета.
20.
— Искам да ти покажа нещо — каза Карли.
Джейк се усмихна и с жест я подкани да продължи. Намираха се в ТРИУМФ, водещата канадска лаборатория за физика на елементарните частици.
Тя тръгна надолу по коридора; Джейк я последва. Минаха през някакви врати, на които бяха залепени карикатури, свързани с науката. Разминаха се с няколко души, всеки от които носеше цилиндричен дозиметър, който изпълняваше същата функция, но въобще не приличаше на химическите дозиметри, с които се кичеха в ЦЕРН.
Най-накрая Карли спря. Стоеше пред една врата. От едната й страна се намираше навит на руло противопожарен маркуч под стъклен капак, а от другата — питейно фонтанче. Карли почука на вратата. Не получи отговор, затова просто я отвори. Влезе вътре, обърна се, повика го с пръст и се усмихна. Той я последва. Щом се озова вътре, тя затвори вратата зад гърба му.
— Е? — попита.
Джейк повдигна безпомощно рамене.
— Не я ли познаваш? — настоя Карли.
Джейк се огледа. Лабораторията имаше прилични размери, бежови стени и…
— О, Боже!
Да, сега стените бяха бежови, но по някое време през следващите няколко години щяха да ги пребоядисат жълти.
Това беше стаята от видението. Имаше карта на периодичната таблица — точно където я бе видял. И онази работна маса — върху нея го бяха направили.
Джейк усети как се изчервява.
— Доста е чистичка, а? — подхвърли Карли.
— Абсолютно — каза Джейк.
Естествено не можеха да осветят стаята още сега; все пак беше средата на работния ден.
Но видението му… всъщност ако изчисленията му бяха верни, то в Женева беше 19:21 часа, което правеше — колко? — 14:21 в Ню Йорк и — да видим — 11:21 тук, във Ванкувър. Единайсет и двайсет и една минути през деня… в сряда. Сигурно и тогава в ТРИУМФ са работили. Как са успели да правят любов по това време на деня? О, без съмнение сексуалните нрави щяха да бъдат още по-разкрепостени през следващите двайсет години, отколкото бяха през последните петдесет, но все пак едва ли дори и в далечната 2030 година от новата ера човек ще може да избяга със своята любима за секс-пауза по време на работа. Но може би 23 октомври щеше да е празник; може би всички останали почиваха. Джек имаше смътни спомени, че канадският Ден на благодарността е някъде през октомври.
Той се разходи из стаята, сравнявайки днешната реалност с онова, което бе видял във видението си. Имаше душ за спешни случаи, какъвто се срещаше в почти всички химични лаборатории, няколко шкафчета за съхранение на оборудването и малък компютър. И в неговото видение тук имаше компютър, но той беше съвсем различен модел, разбира се. А до него…
До него стоеше някакъв уред с кубична форма, със страна около половин метър, с две гладки платна, които стърчаха над него, обърнати едно срещу друго.
— Онова нещо се намираше ей тук — отбеляза Джейк. — Искам да кажа, че ще бъде ей тук. Имаш ли представа какво може да е?