— Може би тахионно-тардионен колайдер?
Джейк повдигна вежди.
— Това би могло…
Вратата на лабораторията се отвори и един огромен канадски индианец влезе вътре.
— О, извинете — смути се той. — Не исках да ви прекъсвам.
— Няма проблем — отвърна Карли. Тя се усмихна на Джейк. — Ще се върнем по-късно.
— Доказателство ли искаш? — попита Мичико. — Искаш да разбереш със сигурност дали да се оженим? Има само един начин за това.
Лойд седеше сам в кабинета си в ЦЕРН и проучваше серия от разпечатки на миналогодишните 14-тераелектронволтови изпитания на Големия адронен колайдер, търсейки признаци за нестабилност, предшестваща първия 1150-тераелектронволтов опит — този, който беше предизвикал преместването във времето. Мичико тъкмо бе влязла в стаята и това бяха първите й думи.
Канадецът изненадано повдигна вежди.
— Да получа доказателство? Как?
— Повтори експеримента. Виж дали ще получиш същите резултати.
— Не мога да го направя — отвърна Лойд зашеметен. Мислеше си за всички хора, които бяха умрели предишния път. Той никога не повярва във философската теория, че „има някои неща, които човечеството не е създадено да разбере“, но ако някога бе съществувал опит, който не биваше да се повтаря, то това беше той.
— Трябва да обявиш новия опит предварително, разбира се — каза Мичико. — Предупреди всички, погрижи се да няма полети във въздуха, да няма водолази, плувци, да няма хора, качени на стълби. Погрижи се цялата човешка раса да седи или лежи, когато това се случи.
— Няма как да стане.
— Разбира се, че има — възрази тя. — CNN. NHK. BBC. CBS.
— По света има места, които не ловят телевизия, нито дори радио. Не можем да предупредим всички.
— Няма да ни е лесно да предупредим всички — съгласи се Мичико, — но можем да го направим, със сигурност при деветдесет и девет процента успеваемост.
Лойд се намръщи.
— Деветдесет и девет процента, а? На земята има седем милиарда души. Ако пропуснем един процент, това са седемдесет милиона, които няма да бъдат предупредени.
— Можем да се справим и по-добре. Убедена съм, че можем. Можем да свалим бройката до няколкостотин хиляди — освен това е напълно възможно тези няколкостотин хиляди да живеят в нетехнологични райони. Няма гаранция, че ще карат коли или ще летят на самолет.
— Могат да бъдат изядени от животни.
Мичико се сепна.
— Така ли? Интересна мисъл. Животните като че ли не са изгубили съзнание по време на Погледа в бъдещето, нали?
Лойд се почеса по главата.
— Поне не сме видели земя, покрита с мъртви птици, които са нападали от небето. А и според новинарските репортажи никой не е намерил жирафи, които са си счупили краката след падане. Изглежда феноменът засяга само разумните същества; в „Трибюн“ прочетох, че шимпанзетата и горилите, които са били обучавани на езика на знаците, са съобщили за подобен ефект — много от тях обяснявали, че са били на други места, — но им липсвал речников запас и психологическа референтна рамка, за да потвърдят или отрекат, че са видели бъдещето си.
— Няма значение. Повечето диви животни и без това не изяждат изпадналата си в безсъзнание плячка; те си мислят, че е мъртва, а естественият отбор отдавна е отхвърлил храненето с мърша при повечето животински форми. Не, сигурна съм, че ще успеем да предупредим почти всички, а малцината, до които няма да достигнем, може и да не се намират в потенциално опасна ситуация.
— Всичко това е добре — каза Лойд, — но не можем просто така да обявим, че възнамеряваме да повторим експеримента. Френските и швейцарските власти ще ни спрат, ако не го направи някой друг.
— Не и ако получим разрешението им. Не и ако получим разрешение от всички.
— О, стига! Учените вероятно ще се заинтересуват дали резултатите могат да се повторят, но защо на другите да им пука? Защо светът ще ни дава разрешение — освен ако не се нуждаят от повторение на резултата само за да намерят доказателство за моята и на ЦЕРН вина.
Мичико примигна.
— Въобще не се замисляш, Лойд. Всички искат отново да надзърнат в бъдещето. Едва ли ние сме единствените с неразрешени проблеми, породени от първите видения. Хората искат да знаят повече за това, какво крие бъдещето. Ако им кажеш, че ще можеш отново да им го покажеш, никой няма да ти застане на пътя. Напротив, те ще преобърнат земята, за да го направят възможно.