— Казахте, че във вашето видение някой е разговарял с вас относно план да бъда убит.
— Много зловещо, без съмнение. Но освен това ви бях написал, че не знам и кой знае колко повече.
— Не се и съмнявам, г-н Чанг. Обаче аз бих могъл да намеря човека, с когото сте разговаряли във видението си, той със сигурност ще знае повече.
— Но нали ви казах, че не знам кой е той.
— Можете ли да го опишете?
— Разбира се. Беше бял. Бял като обикновен европеец, не с маслинена кожа като вашата. Във видението ми бе на не повече от петдесет, което означава, че сега е горе-долу на вашата възраст. Говорехме на английски, неговият имаше американски акцент.
— Има много американски акценти — заяви Тео.
— Да, да — отвърна Чанг. — Имам предвид, че говореше като човек от Нова Англия — някой от Бостън например.
Видението на Лойд също го беше изпратило в Нова Англия; но нямаше как Чанг да е имал предвид него — след двайсет и една години Лойд щеше да е сбръчкан като вещица…
— Какво друго можете да ми кажете за езика му? Имаше ли речта на добре образован човек?
— Да, сега като го споменахте, мисля, че да. Той употреби думата „опасявам се“ — не твърде префърцунен термин, но едва ли фигурира в речника на някой необразован човек.
— Какво точно ви каза? Можете ли да си спомните разговора?
— Ще се опитам. Бяхме в някакво помещение в Северна Америка. Това се разбираше ясно от вида на електрическите контакти; винаги съм смятал, че тукашните приличат на ококорени от изненада бебета. Както и да е, мъжът ми каза: „Той уби Тео.“
— Мъжът, с когото сте разговаряли, ме е убил?
— Не, просто цитирам думите му. Каза „той“ — тоест някой друг — „уби Тео“.
— Сигурен ли сте, че каза „той“?
— Да.
Е, и това беше нещо; с един удар бяха елиминирани четири милиарда потенциални заподозрени.
Чанг продължи:
— Човекът каза: „Той уби Тео“, а аз попитах: „Кой Тео?“. Той ми отговори: „Нали се сещаш, Теодосиос Прокопидис.“ Аз отвърнах: „А, да, бе.“ Точно така му отговорих — „А, да, бе“. Боя се, че английският ми все още не е достатъчно добър, за да си позволявам непринудени подмятания, но очевидно след двайсет и една години вече няма да имам този проблем. При всички случаи през 2030 година аз явно ви познавах — или поне знаех кой сте.
— Продължавайте.
— Тогава събеседникът ми каза: „Успя да ни изпревари.“
— Моля?
— Той каза: „Успя да ни изпревари.“ — Чанг наведе глава. — Да, знам как звучи това — че аз и този човек също сме планирали да отнемем живота ви. — Възрастният човек разпери ръце. — Доктор Прокопидис, аз съм богат човек — всъщност много богат човек. Няма да твърдя, че хората достигат до моето ниво, без да действат безскрупулно, защото и двамата знаем, че не е вярно. През годините съм се разправял много жестоко със съперниците си, дори съм престъпвал границите на закона. Но аз не съм само бизнесмен; аз съм и християнин. — Той вдигна успокоително ръка. — Моля, не се притеснявайте, няма да изнасям проповеди — знам, че в някои западни кръгове свободното споменаване на вярата поражда дискомфорт, сякаш човек повдига тема, която е по-добре да не се обсъжда в изискана компания. Споменавам го само, защото това е един установен факт: аз може и да съм корав човек, но съм също и богобоязлив човек — и никога не бих извършил убийство. При напредналата ми възраст сигурно можете да си представите, че имам установени навици; не мога да повярвам, че през последните години от живота си ще наруша моралния кодекс, който спазвам още от детството си. Знам какво си мислите — най-вероятната интерпретация на израза „успя да ни изпревари“ е, че някой друг ви е убил, преди моите сътрудници да успеят да го направят. Но аз повтарям, че не съм убиец. Освен това знам, че вие сте физик, а аз нямам работа в тази област — по принцип инвестициите ми са съсредоточени освен в бизнеса с недвижими имоти, където всеки би трябвало да инвестира, и в биологичните изследвания: фармацевтика, генетично инженерство и така нататък. Самият аз не съм учен, нали разбирате — просто капиталист. Нали ще се съгласите, че един физик не би представлявал пречка за заниманията ми, освен това, както вече казах, аз не съм убиец. И въпреки това думите, които ви предадох, бяха точно тези — „Успя да ни изпревари“.